В Чешкия център се състоя премиерата на новата книга на Ян Балабан
На специално събитие в Чешкия център преводачът Красимир Проданов представи книгата „Тук сме“ на Ян Балабан (издание на „Изида“). Чешкият писател е едно от най-стойностните явления в родината си през последните няколко десетилетия. На практика е от поколението, поемащо диригентската палка от ръцете на Бохумил Храбал и Милан Кундера, но съдбата е жестока към него… Отива си от света ни едва на 49 години. Въпреки това литературното му наследство е достатъчно внушително, че съвременните анализатори в Чехия да заявят, че мястото на Ян Балабан е сред класиците в чешката литература.
Българската премиера обаче насочи вниманието и към нещо друго. За нашия читател е твърде любопитна средата, в която израства Ян Балабан. Острава е един от най-особените чешки градове, наричан в епохата на социализма „металургичната столица на Чехия“. Всъщност традициите в добиването на въглища са стари вече няколко столетия. Залежите са открити още в края на 18. век. Това оставя траен отпечатък върху характера на района – малки селца буквално за една нощ се превръщали в големи населени места, за да се обединят и така да се роди голямата Острава. Писателят черпи вдъхновение от своенравните характери, от смесването на много народности, от унилото всекидневие на собствения си град. Често жителите на Острава казват, че задуха ли вятър в Чехия, в техния град той се вижда – буквално, заради газовете и химическите съединения, отделяни при добива на суровини. Именно тази минорна обстановка превръща в материя за своите разкази писателят. Раждат се творби, които са много докосващи и задълбочени. Фактът, че чичото на писателя е е известен теолог-евангелист също се отпечатва в творчеството му. Църквата на чешките братя дава много материал за размисъл на Ян Балабан. Героите му, от друга страна, са хора без бъдеще, безнадеждно объркани и съсипани. Ценното е, че винаги край тях има светлинка, но процесът по нейното достигане е сложен, лъкатушещ, стръмен като планинска пътека. Всичко това важи и за „Тук сме“.
Общо десетте творби са свързани като дантела, нежно и изящно, запознават ни с груби образи, с мъже, които плачат, и жени, поверяващи съдбата си на своите деца. А голямото умение на писателя е в това, че превръща разстроената мелодия на животите им в един ангелски хор. Толкова изящен е стилът му и толкова дълбоко се отпечатва в съзнанието на читателя всеки негов ред!
Важно е да се знае и друго – Балабан създава творбите си, сред които многократно награждавания сборник с разкази „Може би си отиваме“ и романа „Попитай татко“ (и двете книги са издадени на български), в една провокативна по отношение на литературното творчество среда. Сам писателят участва в едно от първите издания на фестивала „Протимлув“, който дава шанс на много млади творци, включително на най-новата носителка на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук. Острава притежава и уникален културен център „Фидуция“, съставен от антиквариат, галерия и клуб за срещи, в който се провеждат повече от сто събития всяка година, посветени на литературата. Всичко това обяснява защо макар и останал верен на своята Острава, писателят все пак успява да впечатли изключително много чешката публика. „Тук сме“ предлага едни от най-добрите му творби в това отношение. Тъжни, но топли, а заедно с това задушевни, макар и тежки – разказите разкриват един свят, в който човешката душа се пречиства, за да заблести отново със светлината, която я прави небесна. А точно умението да разкаже за всичко това е най-ценното, което ни предлага Ян Балабан.
В събитието взе участие и Ева Коварова, която прочете откъси от книгата в оригинал. Преводачът Красимир Проданов.
Източник: Изд. “Изида”
