Разходка, 40-те години на ХХ век; Акварел, хартия, 26,2 х 21,5 см; Подпис долу дясно
40 произведения на Илия Бешков ще бъдат представени в специална изложба в Галерия Лоранъ на 22 май.
Още с първите си участия в политическата карикатура като 22-годишен студент в Художествената академия Илия Бешков прави нещо знаменателно, заявява, че ще бъде с различно мислене от останалите.
Години по-късно, в хумористичната притурка на вестник „Пладне“, той променя из основи възгледа за мястото на художника. За пръв път в България карикатуристът от коментатор на събитията се превръща в участник, при това поставящ първия човек в страната в положение на отбрана.
С изложбата „Илия Бешков“ галерия „Лоранъ“ представя основни направления, мотиви и технически похвати на Бешковото необятно творчество – карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията, моливната рисунка, бързата тушова скица, акварела и перото.
В 40 рисунки мъдрецът Бешков прозира корените на омразата и лъжата в сюжети като невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.), радостта от споделеното ухажване, унижението на жената и самолюбието на мъжа, лишените от правото да имат лица борци и боксьори, разлигавената им публика, жените в домашната и обществената баня, селяните, запокитени в града, вайкащите се и плачещи жени, вдовиците, самодоволния Бай Ганю; унижението на просещия ласки мъж пред властната жена, изветрелите политиканстващи чичковци, уморения, преживял смъртта войник, вдигнал на ръце сина си, старците във влака, покрай които животът е профучал, хлапето, което реве, защото майката е дала попарата му на свинята, съседския скандал на стълбите, обитателите на държавата с характерните угаснали погледи (рисувани около и след 1950 г.), молебен за дъжд и дори един пеликан с увиснала гуша.
Когато Бешков рисува семейната двойка в домашната баня, ние воайорстваме заедно с него, но ако гледаме внимателно, ще видим не само голата им плът, но и „бъдещето им“ (той е стар и немощен, а тя е напращяла от копнеж за ласки). Виждаме надутия, самодоволен чиновник в бардака (убеден, че се е представил добре, но не и според гласа на тялото на проститутката). Какво всъщност е нарисувал Илия Бешков? Всичко това, което произтича зад кулисите, скрития, интимния живот, там, където външен наблюдател не се допуска, или публичното, видяно през дрехите и маските на приличието.
Гениалното у Бешков не е заключено в майсторското владеене на перото и четката. То е в способността му да преживява заедно със своите човеци греховете им, да страда зарад тяхната неизбежност. В признанието, че всички те са и негови грехове. Убедителността, с която ни внушава, че това са извечните стенания на християнската душа, разкъсвана между томленията на плътта и убежденията, че те са греховни. Нещо повече, той е прозрял, че зад непрекъснатото куцукане на политическия живот стои сянката на проявленията на човека в „най-интимните“ му сфери.
Всяко докосване до сътвореното от Бешков вдъхновява за размисъл, защото той е мислител, радва окото, защото е гениален рисувач, разсмива, защото хуморът му е заразяващ, носи безкрайна тъга, защото… това няма да ви кажа, оставям да се досетите сами.
Изложбата в галерия „Лоранъ“ може да бъде видяна от 22 май до 6 юли 2018 г. Галерията издава и представителен каталог.
Красимир Илиев
