Станко Нацев
Всяка седмица изминалата 2017 година предлагаше на читателите повече от една белетристична книга с теми и сюжети, изтеглени от битието в малкия град – последно убежище на „спокойното старо време“, или от шумотевицата на столицата, където умората от цивилизацията се усеща по-осезаемо, и където естествеността, непринудеността, възвишеността и възторгът са намаляващи стойности във вътрешния мир на човека. Но и в двата случая появилите се книги с романи, повести и разкази доказват, че навсякъде живеят хора, които се стремят да излязат от кръга на делничното и баналното, от пошлостта на чалга културата и от тривиалността на телевизионните рубрики. Тези хора са сядали пред клавиатурата на компютъра или пред „архаичната“ пишеща машина, но най-вероятно пред белия лист с химикалка в ръка, за да се върнат в приказните години на детството си или да потърсят една хипотетична реалност чрез фантазията си в бъдещето. Най-често те са търсили себе си в центъра на двете територии „Аз и другите“ и „Днес и сега“.
Докато прелиствах романите и разказите на 2017 година – поне тези 55, които успях да прочета, се сетих за крилатата мисъл на Атанас Далчев, че между писателите има толкова общо, колкото между пътниците в един трамвай. И слава Богу, защото в противен случай посредствеността и модният стереотип щяха да сринат доверието в съвременната българска белетристика и да я доведат до нулевия градус в скалата на художествените предпочитания.
Споменах 55 книги и ще започна тематичното им броене от текстовете с историческа тематика, ще завъртя посоката към съвремието, след което логично е да се погледне към мечтите и фантазиите за бъдещето. Но бъдещето включва и литературата за деца, защото, според станалата вече тривиална максима, „децата са нашето бъдеще“. И така, започвам със „Заветът на Медея“, тридесет непознати писма на Сенека до Луцилий, с автор Красен Камбуров. Той е носител на Голямата награда на Съюза на българските писатели за роман на годината – за „Пътят на ослепението“ (2012 г.). „Заветът на Медея“ потвърждава, че това отличие не е плод на щастлива случайност. В предговора на книгата Никола Инджов с право нарича Камбуров „значителен български писател“, който, съобразявайки се с документите, „сгъстява хронология и митове в остри ракурси“. „Заветът на Медея“ не е историческо писание в традиционния смисъл на думата, той отваря въпроси и теми към днешните дни. Книгата не само се чете с голям интерес, но възбужда любопитството към древните времена, които са били не по-малко драматични и сложни от сегашните.
В своята историческа поредица, през миналата година Бойко Беленски добави и „Цар Калоян“. Книгата е написана с майсторство, което видяхме още в неговите „Веда за Орфей“, „Стамболов, воля за държава“ и „Кан Тервел“. Авторът ни приближава към един впечатляващ владетел – символ на воля, смелост, мъдрост и трагизъм. Историческите факти са художествено осмислени и пресъздадени и се превръщат в едно четиво, което несъмнено ще има много дълъг живот във времето. В „историческото пространство“ на миналата година своето достойно място заема и романът на Павлина Павлова„Спартак, гладиаторът“. От летописите и хрониките знаем, че този прочут тракиец е избягал заедно със седемдесет и седем гладиатори от школата в Капуа. Разбунтувалите се роби бързо достигнали цифрата 70 000, за да се превърнат в една 120-хилядна армия, която три години смущава спокойните сънища на сенаторите, сражава се с елитни легиони, превръща се в символ на волността, справедливостта, човечността. В повествованието Павлина Павлова умело вплита легенди за Началото на света и Потопа, за Семирамида, докосва се до Орфическите тайнства и Египетската приказка за лъва и мишката, до Соломоновия урок за добродетелта и Орфическия химн към Хелиос.
За „Спартак, гладиаторът“ и „Цар Калоян“ бих повторил мисълта на Балзак, че „хубаво написаните исторически романи струват повече от най-добрите курсове по история“.
Освен с историческа тематика Павлина Павлова свързва името си и с криминалната. Романът й „Татуировките на смъртта“ ни въвлича в перипетиите на крими инспекторите Чавдар Паскалев и Спас Милутинов и на жертвите с татуси и пиърсинги. Четиво, написано по всичките правила на жанра. Третата книга на Павлина Павлова „Късчета любов“, 33 неизпратени писма, е коренно противоположна по тематика на споменатите вече две. Това са емоционални монолози, апотеоз на любовта – писма до Човека-птица от Жената-птица. „Разказвам ви една красива приказка за любовта с тъжен финал. Допишете я“ – приканва на финала авторката.
В криминалната орбита успешно се вписва и романът на Татяна Костова „Опасна същност“, чието действие се развива в наши дни. Написан в класическия стил на Агата Кристи, с добре структуриран сюжет, романът ще спечели симпатиите на читателите.
Различни трагични и впечатляващи съдби е вплела Весела Люцканова в своя роман „Животът е другаде“. Бедността, продажбата на бебета, закриването на SOS-селища и други рани на нашето съвремие карат хората да се огледат край себе си и да преоценят стойността на хилядолетните думи: любов, приятелство, предателство, страдание, болка. Несъмнено „Животът е другаде“ е едно много добро попадение на литературната 2017 година.
Десет разказа е заключила в своята книга „Градините на земните удоволствия“ Ася Кулева. Героите в тях са граждани на нашето време, в чиито уста съвсем естествено се въртят английските думи, безпардонно навлезли в съвременния български език, също и думи от ърбан жаргона. Авторката умело използва цитати и препратки към родния фолклор. Разказите впечатляват със своята естественост и непретенциозност.
В своята книга „Милост“ – истории за разказване, Светозар Казанджиев успешно се е вслушал в паролата на Оноре дьо Балзак, че писателят е призван да създава хора. С пълно основание великият френски класик се хвали: „След Бога и Шекспир, аз съм създал най-много хора.“ С включените в „Милост“ четиридесет и четири разказа Казанджиев доказва, че не му е чуждо да създава впечатляващи литературни персонажи. Разказите са писани в продължение на трийсет години и в сборника са обособени в раздели: хората от Родопите, в „Таборите се завръщат от небето“ движещи персонажи са цигани, в „Странстващи сюжети“ доминират американските впечатления.
От тридесет и един разказа е структурирал книгата си „Аз виждам“ Мильо Велчев. Това е негов първи сборник с белетристични творби. Всички те са със запомнящи се финали, които не интригуват с предвзетост, а с оригинални изненади. Последните шест разказа са като кървящи рани от историята на турското робство.
За своя „Живак от счупен термометър“ Велин Георгиев казва: „В тази книга има по нещо от всичко, до което съм се докосвал и което ме е занимавало“. А Банко Банков допълва: „Монолог в стихопроза, който преминава в диалози с велики мислители от предишни времена и общуване със съвременници.“ Велин Георгиев търси събеседници в лицето на Фройд, Фидел Кастро, Сароян, Радичков, Стоян Михайловски, „побългарената англичанка“ Мерсия Макдермот, Никола Радев, Пенчо Чернаев … Въпреки че живакът е от счупен термометър, той успешно измерва градусите на един интересен живот.
„Двайсет и пети кадър“ е онасловила книгата си с тридесет и два разказа и три повести Юлия Дивизиева. Това са предимно къси текстове с оригинални заглавия, с интересни и изненадващи находки. 25-ият кадър е идеята в киното, че подсъзнанието регистрира неща, които съзнанието не забелязва. Авторката акцентува върху оригиналните моменти в делничното всекидневие и ни предлага интересни и изненадващи находки. В разказа „Нещата от живота“ герои са едни съвременни Ромео и Жулиета, в „Софийските потайности“ при строеж багер стига до плоча със скелет, част от някогашно гробище. Строежът естествено започва да носи негативна енергия: багеристът умира, предприемачът също. В разказа „Елисавета Лвовна“ героинята е Елисавета Лисичкова – журналистка, прекарала едра шарка, една свръхчувствителна и раздразнителна личност. С една дума: книга с интересно структуриране на сюжетните лица.
Енциклопедия на човешките делнични състояния е книгата с разкази и новели на Красимира Кацарска„Свечеряване“. В 655 страници тя е заключила 135 заглавия; 135 теми, преминали през сърцето и душата Ј.
Осем разказа е включил в книгата си „Образи и отражения“ Велислав Д. Иванов. Темите са из света на музиката, театъра. Авторът говори и за проблема около превода на Кирил Кадийски „Легенда за Новгород“ от Блез Сандрар.
Като чудесна споменна книга може да се определи „Строшено огледало“ на Паруш Парушев. Тя включва четиридесет и четири мемоара, които се четат с голям интерес. В своята книга „Късните южни плажове“ Паун Тенев е заключил двайсет разказа с тематика от нашето всекидневие.
Одисеята на един съвременен българин в епохата на демокрацията откриваме в романа „А Бог се смее“ на Мария Станкова. Текстът е увлекателен, динамичен и събужда много въпроси у читателя.
Философията на живота в делнични условия, истории на хора от улицата с ведър характер, всевъзможни темерути и други любопитни персонажи – така може да се дефинира тематиката в книгата „Магия за синьото“ на Биньо Андонов.
Капитан Константин Динков (Льони) твърди, че героите в неговите „Зевзеци и особняци“ не са измислени. Всички те са правили впечатление на жителите на град Свищов. Особняците, наричани „несретници“, са живели преди повече от сто години. За тях му е разказвал дядо му, който също е бил колоритна личност. Авторът обаче включва и някои свои съвременници от XXI век и макар че епохите са различни, техният чар също омагьосва, хуморът им е почти еднакъв.
В романа си „Адютантът на Богородица“ Росен Панчелиев описва историята на своя герой – поручик Сотир Симов от излизането от „утробата на Неда“ (майка му) и сграбчването му от вълк на 11.11.1885 година до преселението му след време в другия свят. Романът е написан с впечатляващо въображение и с използване на народния разказвателен стил.
Заиграване с далавери, кражби, обири, побоища, посещения при „леки жени“, извратени и порочни типове – това са обитателите на романа „Лошо момче“ на Андрея Илиев, който още с първите си страници печели симпатиите на читателите. В романа „Окото на залеза“ на Иван Енчев главен герой е бай Ганьо Мечока, един шегаджия с цветист език. Болен, той се усамотява в своята селска къща, води интересни разговори, връща се към всеки епизод от живота си, спомня си роднини и приятели. „Окото на залеза“ е око на съвестта. Романът е написан майсторски и се чете със затаен дъх. С не по-малък интерес читателят навлиза и в романа на Николай Табаков „Ветровете ни мраморни“. Освен скулптора Боян Бенин и Раду Флоров Радуканов, наричан още Дракула – ловец, от когото природата няма тайни, авторът включва интригуващо и имената на Екзюпери, Мария Кюри, Пабло Пикасо, Майка Тереза, Айнщайн, Джон Ленън, Шарл дьо Гол, папа Йоан Павел Втори, Йордан Радичков, Борис Христов.
Публицистична белетристика е нарекъл своята книга „За сърцата, що се любят“ д-р Тотко Найденов. Тя включва истории от времето, когато д-р Найденов е бил хуманен лекар. Повествованието му се допълва със здравни знания, медицински съвети и философски размисли. Едно увлекателно, приятно, умно и интересно четиво. „Дневникът“ на Майя Динева е роман с богат сюжет и добре поднесено повествование, с дълбок психологизъм и емоционална съпричастност.
Много интересни въпроси и теми са заключени в психотрилъра на Десислава Шейтанова и Тео Буковски „98 по скалата на болката“. Част от тях са страданията и радостите на тялото и душата, контролът върху съдбата, истината за самотата, семейството като мечта, живот в тяло без рецептори за болка, философия на пътуването. Стилът е е-mail кореспонденция между Той и Тя – една модерна епистоларна форма.
„И утре слънцето ще изгрее“ на Васил Риков е с подзаглавие „Докосвания“. Това са осемдесет и шест докосвания до различни хора и ситуации, изпълнени с мъдрост, надежда и състрадание, с нежна усмивка и приятелски поглед. Осемдесет и шест докосвания до света, от които ставаме по-мъдри и състрадателни, по-внимателни и човечни.
В своята книга с разкази „Светлина за чист път“ Стефан Риков ни предлага теми, изтеглени от практиката му на военен. Това са осемнайсет истории, които се четат с интерес. Като майстор на късия разказ се представя и Тодор Евронски в своята книга „Повикани разкази“.
Романът „Тинтявената планина“ на Росица Станева претворява част от живота на един провинциален град и битието на няколко момичета -слугинчета, чиято съдба е неизмислена. Героите изпадат в драматични ситуации, но по-нататъшното развитие на действието и уплътняването на отделните характери ще видим в предстоящата втора част на романа.
„Истинската история на Спас Господов“ на Антон Баев завладява читателите с драматичните си перипетии, с оригиналната си фабула, с философските си открития и внушения. Книгата също е сред добрите попадения на литературната 2017 година.
Сто и единайсетте текста на Кирил Писарски в книгата му „Разкази“ са къси и обикновено не надвишават по обем една печатна страница. Написани са с усмивка и са поднесени с добро чувство за хумор. Книгата е богато илюстрирана.
Владислав Тодоров е автор на два екранизирани романа: „Дзифт“ и „Цинкограф“ с филмово заглавие „Цветът на хамелеона“. Той е доктор на философските науки и преподава кино и литература в Пенсилванския университет. В книгата си „Пумпал“, с подзаглавие „Брутална приказка“, той прави особен прочит на човешкото бъдеще, в което избухва биоклетъчна революция и безсмъртието става постижимо. Книгата не оставя читателя равнодушен и му дава повод за личен поглед към идващите столетия.
В разказите си в „Планинска мълния“ Диана Димих търси философията и на най-обикновения делничен ден, на най-обикновените хора. Това е книга, която се чете с не по-малък интерес от предишните й петнайсет книги.
„Прежалими загуби“ на Банко П. Банков включва две повести, втора редакция, и се явява том трети от неговите избрани съчинения. И двете повести „Прежалими загуби“ и „Скътано лято“ са едно успешно навлизане в болни за обществото теми, казва Георги Цанков, и добавя: „Убедително разказани човешки истории, без натрапващи се поуки, без разкрасяване. Завладяваща панорама на живота. Галерия от незабравими портрети на съвременници.“
Романът „Усмивката на ятагана“ на Георги Стоянов е история на една закъсняла любов. Главният герой Паун Милотинов отива в родното си село, за да погребе кооперативното стопанство и да върне земята на собствениците. Така започва едно драматично повествование, изпълнено със запомнящи се образи и действия.
Златимир Коларов е автор на три, излезли през миналата година книги: „Сините канарчета“ е с къси и много къси разкази. „У нас и по света“ съдържа двайсет и две автентични лекарски разказа, почерпани от странстванията на автора из нашата страна и по света, срещите му с различни хора от различни континенти и техните съдби. В началото на книгата авторът уверява: „Всичко разказано е преживяно“. Във „Вихъра на въртележката“ пък Коларов предлага срещи, впечатлени от контакта му с бивши и настоящи затворници и криминално проявени болни. Това са лекарски разкази за съсипани съдби и погубени надежди, за чудовищата в душите и за незакъсняващото възмездие. И трите книги на Златимир Коларов са интересни литературни попадения.
В романа на Владислав Кацарски „Коридорът“ главен, събирателен образ е пенсионираният полковник Лозев – нощен възпитател. Край него са слепи и полуслепи хора в пансион, бавноразвиващи се, щуреещи персонажи. Всички тях авторът е успял да претвори със запомнящи се характеристики.
„Жената на писателя“ на Георги Тенев съдържа дванайсет разказа, наситени с романтици и мракобесници, с шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Разказите са оригинално съчетание на елементи от трилъра и неоготиката. Прозата на Георги Тенев е своеобразно огледало на кризите на съвремието ни. Удоволствие е тя да се чете, защото е създадена от едно безкомпромисно и много талантливо перо.
„Катафалка, два носорога“ е дебютен роман на Петър Крумов. Той впечатлява не само с екзистенциалната си тематика, но и със запомнящо се художествено пресъздаване на образи, обстоятелства и ситуации. В „Наше село – умно село“ Милко Марков включва периода от преди 1944 г. до 70-те години на ХХ век. Авторът е записал и пресъздал необикновени случки от всекидневието, весели и неподправени истории, изпълнени с незлоблив смях и със сарказъм. Книгата включва речник на непознатите за читателите думи и снимки на сладкодумни разказвачи.
Славейко Чамурлийски в своите „Събрани остроумия“ предлага афоризми, които развеселяват и натъжават, които ни карат да погледнем по нов начин на себе си и на света около нас. В другата своя, издадена през изминалата година книга „Здравей, мой човек“, Славейко Чамурлийски е включил фейлетони, печатани през годините в пресата и излъчвани по радиото. Те са предимно с битов характер и със специфични имена, говорещи сами по себе си за своите притежатели: Пешо Пъдпъдъков, Иван Делегатов, Митьо Гаргов, другарят Кавалджиев и т.н.
„Преживелици“ на Панчо Недев е броеница от житейски истории, весели диалози и подслушани разговори. Това са шейсет и две сатирични миниатюри, разкази и спомени.
За своята книга „Джоба на панталона“ Васил Настев казва: „Тези приказки са на Дона – моята внучка. Всъщност не са нейни, а са за нея подарък от дядо. Главна героиня на повечето от тях е Петуха Уха или само Уха – индианското име на моята дъщеря, майката на Дона – Петя.“ Кратки истории, които се четат с интерес
„Гора от приказки“ на Тодор Каракашев е приказна повест с участници: 11-годишно момиче, щъркел, жабок, мравчето Райко запетайко, лисичето Рижко, с мечето Мани, глиганчето Глиги, бухалът Петко Наумов и т.н. Книгата очарова със своята естественост и запомнящи се герои и несъмнено е сред най-добрите книги, предназначени за детската аудитория.
С поданици от фолклора за деца е наситена книгата на Юлия Спиридонова „Къде си, слънце“: жабче, кукувица, таласъм, таралежче, вълк, хала. Всички те изпращат зимата. Книгата е голям формат, а прекрасните рисунки в нея са на Петко Гелев.
„Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е трета част от книгите за „Мина“. Героите се впускат в спасяване на всички светове – измислени и реални. Авторката уверява своите млади читатели, че всеки може да е творец на собствения си живот, че доброто побеждава, ако поемеш отговорност за него, ако учиш, ако четеш и ако тренираш физическите и психическите си качества. И още – ако твърдо вярваш в мисията си.
„Майстори на феи“ е друга книга за деца на Весела Фламбурари. Художник е Нели Друмева. За разлика от трите си тома за „Мина“, където образите са обособени по българското народно творчество, Весела Фламбурари изгражда „Майстори на феи“ изключително върху британската и скандинавската народни митологии. Книгата вълнува детското въображение и с право Юлия Момчилова я определя като „необходима съвременна книга“.
„Залезът на боговете“, книга четвърта от „Пръстенът на нибелунга“, е с текст на Елена Павлова и илюстрации на Петър Станимиров. Бих я отбелязал като един от бисерите в нашата книжовна практика.
Разгръщайки страниците на книгите с романи, повести и разкази, появили се на пазара през 2017 година, читателят се среща с една свежа, жива,чувствителна и необходима съвременна литература. Една литература, която несъмнено ще надскочи годините и ще пренесе духа на нашето всекидневие през десетилетията.
