В полезрението на Селвет Селин попада всякакъв вид изкуство. То я зарежда.
Художничката не помни кога точно го заобиква, но любовта със сигурност е голяма.
Селвет обича да чете от най-ранно детство, с въодушевен интерес слуша както класическа, така и съвременна музика и по-специално – струнни инструменти и цигулка най-вече. Кино и театър – да. Те също влизат в нейните интереси.
Селвет е родена в България и е от турски произход. Професионалното си обучение изкарва в страната, но след завършването различни причини я принуждават да се изсели в Турция. Понастоящем е пенсионерка и живее в Истанбул.
Интересът ѝ към изобразителното изкуство се заражда когато е на около 16, 17 годишна възраст, но по онова време той не е обвързан с рисуване, а единствено с посещение на галерии, изложби и музеи като Ермитаж, Лувър и др. Но в края на 2017 тя започва и да рисува, по нейни думи, за да оползотвори много време с което разполага един пенсионер. “Всякога съм се възхищавала от изкуството с маслени бои, но акварелите ме омаяха, ако мога така да се изразя. И така… с четене, с наблюдаване и опити за рисуване, навлязох в света на изкуството с акварели. Досега не съм имала възможността да взема уроци лично от артисти от тази сфера, но за много малко време започнах да взимам уроци по история на изкуството, жанрове и т.н,” споделя Селвет.
Тя рисува с акварел в двете популярни техники – “мокро в мокро” и “суха четка”. Обича ярките, пленяващи цветове. Все още няма опит в рисуването на открито, но е наясно че и това ще се случи. Тя е готова на много упорита работа, чрез която да се усъвършенства. Смята, че човек никога не може да каже “всичко научих, всичко зная”, следователно можем да кажем, че щом подхожда със смирение към рисуването, значи я чакат добри неща.
