Отричаната и търсената Лика Янко

Снимка: Галерия “Нюанс”

Наричат я още “Пикасо в рокля”. Това определение ѝ дава за пръв път френският критик, куратор и културен философ Пиер Рестани. Лика Янко скромно отговаря с думите:”Аз не съм Пикасо, аз съм Лика”. Някои от другите прозвища, с които Лика е известна са Властелинът на белия цвят и Лицето на модернизма в България през 60-те и 70-те години. 

Лика Янко е родена в София на 19 март 1928 година. Албанка по произход и родена в семейство на албански преселници. Въпреки, че родителите ѝ са с други корени, тя определя себе си като българка. Тя е родена с името Евангелия Грабова. Баща ѝ Лазар Янков Грабова (родом от Грабова) е албански общественик и председател на Съюза на албанските културни дружества в България (Дъшира). Майка ѝ (името не е ясно) е родом от село Лънга, община Поградец. Когато учи във Френския колеж в София, се запознава с творчеството на Пол Сезан, Винсент Ван Гог, Пол Гоген, от които по-късно се повлиява силно. През 1946 година е приета в Художествената академия със специалност живопис, където се е учила от великите майстори проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, но така и не се дипломира.

 

 

 

Паметна плоча на Лика Янко пред входа на дома ѝ.

Първата самостоятелна изложба на Лика Янко е през далечната 1967 година. Тази изложба много бързо е разкритикувана и преждевременно е прекратена. Четиринадесет години тя е била отритната, но въпреки всичко тя не спира да работи. Парадоксалното е, че в този период тя е била “ограбена” от дипломатите. В средата на 70-те нейните картини започват да се изкупуват от почти всички посолства и получават високата оценка на европейските галеристи.

През целия си живот Лика прави едва седем изложби. Приживе подарява 82 картини на Софийската градска художествена галерия. Всъщност картините са 80, но през 2004 г. се установява, че две от картините са двустранни (“Натюрморт” и “Пейзаж”).

Домът на  Лика Янко адрес бул. “Дондуков” 25, София

В картините ѝ преобладава белия цвят, защото тя го олицетворява като цвета на Бог. В картините си Янко често инкрустира мъниста, копчета, гайки, стъкълца камъчета, конопени въжета и други.

През 1989 година получава наградата “София”.

Умира от пневмония на 22 юни 2001 г. (73 г.), която я събаря няколко дни след последната ѝ изложба във варненската галерия “Кавалет”. През декември 2008 година, по време на честването на 10-годишния си юбилей, галерия “Кавалет” обявява учредяването на награда на името на Лика Янко, което ще се връчва на две години на 11 май. Първият носител на тази награда е Дора Кънчева.