Маргарита Джордж се сблъсква с рисуването от най-ранна възраст, но когато идва времето за избор на професия, баща ѝ отсича: “Аз плакатаджии вкъщи не искам“.
Но ето че сега тя е в своята златна възраст, която позволява радост от всеки миг на живота и практикуване на това нещо, доставящо ти най-голямо удоволствие.
Родена е в град Бургас, където завършва Механотехникум, а след това се премества в София, за да следва във Висшия машино-електротехнически институт. Следва работа като инженер-хидравлик, конструктор в лаборатория за серво клапани към ИХП Казанлък, а след това и учител-специалист в Техникум по хидравлика и пневматика в Казанлък.
“Единственото ми любимо занимание през това време беше да правя дизайн на собственото си облекло,което винаги будеше интерес и възхищение сред околните. Шиех си сама дрехите. За рисуване не можех да мисля,а и нямах време. Дойде времето за лотарията за зелени карти за Щатите. Никога не съм мислила да емигрирам. Решихме със съпруга ми да опитаме. Беше времето на жестоката инфлация,” разказва Маргарита, която вече двадесет и една години живее в Минеаполис, Минесота. Работи дълги години в Дженерал Електрик, където се и пенсионира на 60 годишна възраст.
“Три години се занимавах с гоблени, които поръчвах по любими картини. Ама съдбата си знае работата.Съвсем случайно в един магазин погледът ми попадна на детски статив за рисуване с комплект маслени бои. Тъй като скуката ме беше налегнала, реших да се пробвам. Никога до този момент не бях пипала четка и бои, особено пък такива. Не мога да кажа защо точно маслени при толкова много други медиуми. Ами сега? Нищо не знаех. Набавих книги, но това е трудна работа. Не всичко е ясно.Светна ми за YouTube. По щастлива случайност попаднах на украинския художник Игор Сахаров. Всеки Божи ден следях как работи и повтарях. Всяка негова стъпка,” допълва тя за Sofiapress.
Така тя прави 12 картини, след което решава да рисува по фотографии. От Сахаров тя се запознава с техниката и с импресионизма, но в последствие се ориентира към детайлното рисуване – реализма. То се превръща в нейна страст и вече почти пет години започва деня си в малкото си студио, мислейки за нови картини и проекти.
Преди две години прави първата си самостоятелна изложба в малкия туристически град Стилуотър. Всичко преминава успешно, като дори получава първите си поръчки. Вече е член на малка галерия, в която за две години получава пет награди, една от които е за най-добра картина, а това води и до сключване на самостоятелна изложба през май 2019 година. Започва да планира големи платна, със съзнанието че галериите трудно приемат самоуки художници с малък стаж и то на по-голяма възраст, но Маргарита не се отчайва. Напротив – тя посреща новото предизвикателство – да не спираш да доказваш себе си пред другите и най-важното – себе си пред себе си.
