Репортаж: Анжела Димчева
Културен център „Красно село“ в София се оказа сцена за едно нетрадиционно събитие. Художничката Емилия Юкер, която от дълги години живее в Хамбург, откри своя изложба от живописни творби, вдъхновени от музикални произведения. Заглавието „Музикални емоции“ концентрира едновременно силата на две изкуства – класическото музикално творчество и импровизираното енергетично живописване.
При този синтез става дума не само за картини и музика, но и за наука. Сред гостите на вернисажа бяха Снежана Йовева-Димитрова –директор на Държавен културен институт (МВнР), Райна Манджукова – директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, Красимира Нечева – директор на дирекция в Министерство на туризма, Снежана Галчева – председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго. За да поздравят Емилия Юкер бяха дошли изкуствоведът проф. Чавдар Попов и писателите проф. Златимир Коларов, Димитър Христов, Ангелина Дичева, Таня Иванова, Асен Асенов и др.
„За нас, българите, посветили се на изкуство в чужбина, е изключително важно да се срещнем с наши сънародници в родината“ – каза Емилия Юкер, която е председател на Културния клуб на българите в Хамбург – част от Конфедерацията на българските културни организации в чужбина. Прозвуча поздравителен адрес от Ивелина Кючукова – директор на КЦ „Красно село“.
„От тези картини струи светлина и звучи музика. В тях виждам и тихо съзерцание, и грохот на нощна буря. Емилия Юкер ни омагьосва с нейната загадъчна усмивка, която ни дарява радост, мир и спокойствие“ – каза Снежана Галчева.
„Нашите творци в чужбина са прекрасното лице на България пред света“ – отбеляза в словото си Райна Манджукова.
Публиката беше омагьосана от изпълненията на българската пианистка от Хамбург Марина Савова, под чиито виртуозни изпълнения е създала картините си Емилия Юкер от 2018 г. насам. Двете дами показаха как практически се раждат живописните творби.
Емилия Юкер слуша композиции на Шопен, Шуман, Брамс и други от плеядата велики композитори, като насочва вниманието си към изолираното отчитане на филтрирани, индивидуални тонове или поредици от тонове. Тази енергия се отразява на лист.
За нейното живописване Цара Хасон-Тахери – изкуствод от Хамбург – казва: „Творбите ѝ не показват лични преживявания, а по-скоро същността на музикалното произведение. С намерението да я визуализира и изрази живописно, да го улови. Това е нейният опит да разбере какво прави тази музика специална, така че дори след повече от 200 години тя да продължава да звучи красиво и да се слуша с удоволствие. За да стигне дотам, Емилия използва научни методи за общуване с музиката: тя умело пренася отделните ноти и ритъма в живописно произведение в продължение на няколко етапа. Тя успява да преведе интензивността на отделните тонове в рисунки, подобни на диаграми, чрез физически и математически елементи“.
Публиката на вернисажа видя на живо процеса, след като прозвучаха два валса на Фредерик Шопен и „Унгарски танц“ от Йоханес Брамс, а накрая Емилия Юкер рисуваше на фона на „Любовното мечтание“ на Франц Лист.
Процесът на раждането на картината се реализира в три фази:
Фаза 1: Слушане. Емилия Юкер слуша страстно класическа музика на живо в зала. Очите ѝ следят случващото се, но имат „статут на наблюдател“. С химикалки и скицник тя умишлено седи далеч от останалата публика. С две ръце тя мащабира отделните звуци на инструментите, опитвайки се да проникне в света на композитора и неговото произведение. Тази фаза прилича на изолиране от реалността до абсолютно сливане с музиката. Самата художничка го нарича „енергия“, която достига до нея толкова силна, че тя веднага я освобождава от тялото си и я пренася върху хартията в нейната интензивност. Тя движи ръцете си като диригент, рисувайки различните тонове върху хартията. Страница след страница. Първата фаза завършва с последната нота.
Фаза 2: Трансформация. Записите, направени по време на концерта, се прожектират на екран в студиото и се проследяват в мащаб. По време на този процес художничката се концентрира върху музиката и пренася сеизмографската си транскрипция, увеличена върху платното. Емилия Юкер може да види точно кои от нейните ноти са началото, средата или краят на концерта. За нея те са математически формули, съвсем логични заключения, които не бива да се бъркат. Цялото музикално произведение се прехвърля върху правоъгълно платно, като художничката се оставя да бъде интуитивно водена от артистичната си жилка и започва да придава на линиите форма.
Фаза 3: Третата фаза се характеризира с използването на цветове и форми. Резултатът са абстрактни мащабни творби, които разкриват пред зрителя скрити и очевидни улики за създаването си, като показват връзката си с музиката. Като клавиш на пиано или поставяне на надпис, който разкрива името на композитора. Художественият израз се характеризира с пастообразно нанасяне на боята. Тя рисува както с акрилни, така и с маслени бои, като дори смесва отделни разтвори и използва лакове, за да постигне възможно най-добрия за нея цветен слой.
„Сеизмографските транскрипции на Емилия Юкер са автентично доказателство за индивидуално, аудио-визуално преживяване. Те са резултат от дългогодишната борба на художничката да превърне звука в материя. За всяка част от симфония или клавирен цикъл възниква отделен, различен образ. Процесът остава отворен и резултатът често изненадва самата художничка. Както в случая с картината „Фредерик Шопен Валс опус 64 до-минор № 2”: начертаните линии карат зрителя да асоциира профил на жена. По този начин връзката с музиката и композитора се постига на по-дълбоко ниво. На музикалното произведение се придава лице“ – обобщава Цара Хасон-Тахери.
„Изкуството е мистерия – ние общуваме и се срещаме с най-съкровените си пориви в нас. За мен е голямо удоволствие да работим с Емилия, защото нашето приятелство е креативност“ – призна на финала пианистката Марина Савова.
Емилия Юкер награди проф. Златимир Коларов за неговия принос към литературния конкурс в Хамбург – 2023. Тя завърши представянето с прочит на своето стихотворение „Химн на българската култура по света“.
Емилия Юкер
Химн на българската култура по света
Четка, лира, слово,
микрофон,
светлина в очите,
песен от полето,
планините,
стигнали морето…
Майчина прегръдка,
дух неповторим,
слънцето в душите…
Любовта възпяна
в порив тих,
о, славна българска култура!
Възпяваме те –
у дома и по света,
запей и засвири,
рисувай –
с тебе всички хора
да римуват с доброта,
познали жива обич,
знание е мъдростта
на светлината.
