МУЗЕЙ-ГАЛЕРИЯ „АНЕЛ“ ВИ КАНИ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА „СЛОВОСТРАСТИЕ“
Книга на ЙОРДАН КАМЕНОВ
Представят:
академик Владимир Зарев
професор Валери Стефанов
д-р Малина Димитрова – от ВТУ
Откъси от „Словострастие“ ще четат актьорите:
Красимира Казанджиева
Любомир Бъчваров
На рояла – Валентин Стамов
Книгата е издадена с помощта на Българската академия на науките и изкуствата и Културен институт „Красно село“
6 март, сряда, 18 часа, София, Музей-галерия „Анел“, ул. „Тодор Александров“ № 14
ПРЕДГОВОР
Началото на тази книга не е идея за книга. Роди се в трудни за мене времена. Търсих решението в създаването на нови културни продукти. Един от редица осъществените (неосъществените също бяха немалко) беше създаването на Театър на словото. Което по същество значеше направата и реализацията на сценарии за най-големите български писатели, запазили и значимостта, и актуалността на словото си. Получих подкрепата на Културния институт „Красно село“ и на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ), чийто член вече бях. Благодарен съм им!
Във всеки свой сценарий предвиждах и мое слово – аналитично (основно) и информативно, за всеки писател. След изнасянето на спектакъла публикувах почти всяко мое слово. Получи се така, че го подлагах и на слушателска, и на читателска проверка. Е, издържаше ги. Постепенно разбрах, че от моите слова се ражда книга. Нищо не можеше да се намеси в избора ми на следващия писател. Не ме вълнуваха имената в учебници и истории на литературата, нито пък робуването на жанрови градации, според които някога на върха у нас е стояла поезията, а днес – романът. Водещите ми принципи бяха интуицията и опитът (отгледани в десетилетията живот с българското Слово) при определяне на значимостта на творбата, а после и на автора, и жизнеността и актуалността на избраниците на интуицията ми.
Почнах да си мисля, че подборът на най-добрите и нестихващо актуални литературните творци с техните върхове представлява панорама на българското Слово. И освен това при съответната подредба на отделните мои текстове и със съдържащо се в тях и главно проблематично присъствие на обществения и литературния прием и натиск ще постигна нещо повече от механичен сбор и списък на голямата ни литература. Не се самозалъгвам, като си мисля, че стана въведение в персоналистичната история на българската литература. Много отдавна съм мислил, че по-продуктивни от сегашния стереотип на история на литературата могат да бъдат два такива варианта: представителство на големите литературни личности и история на литературните жанрове но на всички, а не избирателно според измислени представи за художествено предимство.
Първият вариант е логичен заради същността на литературата. Нейният главен продукт е книгата, а най-важният, обобщаващ книгите притежател, е писателят. Следователно представителството на големите, ако не вечни, то поне дълговечни и актуални писатели ще бъде най-същностната история на всяка национална литература. Естествено е и, че тъкмо големите литературни личности ще бъдат в центъра и със своите съдби или с някоя от книгите, предизвикала обществен трус с приема ѝ. Това съм направил тук. Всичко останало в съдържанието на историите на литературата като произволната литературно немотивирана периодизация, образуването и действията на писателски кръгове, обвързването на книгите единствено с времето, неясните и дълбоко законспирирани препратки към други текстове, ролята на литературните издания, провъзгласените литературни течения и приписваната им доминация са много интересни, но хипотетични или хипотетично хиперболизирани явления. А и са постигнали историческа видимост заради темелите – авторите и книгите. Не казвам, че всичко това няма значение, но интересът към него най-вече се разпростира сред литературно-теоретично изкушените, които и го налагат. Рецепцията на всеки читател, и на най-интелигентният, е преди всичко търсене книгата и автора.
Вторият възможен вариант на история на литературата е историята на литературните жанрове. Това дава възможност да се реабилитират като пълноценна, а не второкласна, литература хуморът, есеистиката, художествената публицистика, пътеписът, мемоарите, епистоларният жанр, които в традиционната история остават в гънките на споменаванията. Историята на литературните жанрове би позволила и по-пълноценно докосване до писателската лаборатория.
Написаните текстове могат да бъдат допълнени и с още автори: Генчо Стоев, Ивайло Петров, Виктор Пасков, Константин Павлов, поп Минчо Кънчев, Иван Хаджийски, Вера Мутафчиева, Боян Пенев, Ран Босилек и с още максимум две-три имена. Но аз почувствах достатъчно голяма степен на готовност, при която читателят може да се сдобие с пълноценна представа за нашата литература.
Добре дошли в избора ми. Него вече го обясних. Сега ще ви позволя да надникнете и в подмолната му същност. И аз като всички имам греха да се обвързвам с нещо и сетне да му се отплащам, без да мога да мръдна. Израснах и живях с българското Слово и то само ме убеждаваше кое трябва да ценя в него. Сега му плащам със съзнанието, че ще му бъда по-малко длъжник, отколкото ако се спотайвах и поддаквах на общоприетото и на уж научността във всички времена.
