Статуята на София е алегория, но трябват знания, за да я разгадаеш

Текст: Анжела Димчева

Снимки: Емил Дриндолов

 

Тодор Чапкънов, Георги Чапкънов, Иво Милев и Ангел Симеонов

Той е не само знаково име за българската скулптура, той е въплъщение на символиката на София. Опитаха се да го очернят, но нищо не може да помрачи ореола на ваятеля Георги Чапкънов – името му вече е вписано със златни букви в културната история на България.

В своята юбилейна година Георги Чапкънов беше почетен с изложбата „Чапкънов. Алхимикът“ в Национална галерия. Столичната публика обаче е жадна за още арт събития, свързани с този скромен, на железен като характер новатор в изкуството.

Затова колекционерът Ангел Симеонов предостави изисканата зала на Музей-галерия „Анел“ за една селекция под надслов „Пластика и графика“, в която изтъкнатият маестро и бохем да се срещне със своите почитатели и приятели. Кураторът на изложбата Иво Милев сподели на вернисажа: „Георги Чапкънов е един от класиците на българската скулптура. Трудно е да се определи къде приносът му е по-голям – дали в публичното изкуство с многобройните негови произведения в градска среда у нас и в чужбина, или в кавалетната пластика – жанр, в който той започва да работи още през 70-те години. Настоящата експозиция включва 40 пластики и 40 графики и рисунки. Селекцията е от най-ранните творби на автора, изпълнени в шамот, и буквално последните му работи в бронз. Специално за изложбата са създадени серия от авторски литографии, включени са оригинални скици и рисунки към скулптурните му творби“.

Сред гостите на вернисажа бяха близо 100 колекционери, бизнесмени, бивши и настоящи министри.

Георги Чапкънов беше така любезен отговори на няколко въпроса, зададени от „Труд нюз“:

– Радвате ли се, че творбите Ви оживяват днес сред хармонията на „Анел“ – в компанията на други класици на родното изкуство?

– Надявам се да съм донесъл радост на хората с тази поредна изложба. Какво ме вдъхновява ли? Всичко наоколо ме кара да работя, дори ужасните неща в съвремието. Никой вече не се съмнява, че ние живеем в най-бедната, най-болната, най-тъжната, най-безперспективната и дори най-скапаната държава… Но това още повече ме кара да търся изящното, да извая красивото, което е във виденията ми.

– Вашите творби са тържество на духа… Но как отговаряте на хейтърите, които месеци наред изливат омразата си срещу Статуята на София?

– Всички писания са дивотии. Т. нар. „духовни лица“ говорят глупости – че била езическа, че била грозна, че зърната й се виждали. Поповете не могат да вкарат една душица в храма, а пък – видите ли? –   аз съм им крив. Творбата ми е алегория, в която се преплитат символите на славата и мъдростта; лавровият венец е триумфален, а не погребален, совата не е символ на смъртта, а на познанието… Няма да отговарям на нападките, лъжите и глупавите подмятания. Кой както иска да гледа статуята на София и да я тълкува. Времето ще каже един ден дали съм бил прав.

– Има ли интересни факти около създаването ѝ?

– Да, Станислав Константинов – голям архитект и мой приятел – предложи статуята да не бъде поставена на отрязана пирамида, както е масовата практика, а да бъде на 12-метров призматичен стоманобетонен пилон. Първоначално бях против, но добре че го послушах, защото сега статуята лети в пространството и времето…

– Имате ли любима творба сред изложените в галерията?

– Всичко, което съм създал, го обичам безкрайно. А в сърцето и душата ми е Добруджа, когато затворя очи виждам родното си село Вълчи дол…

– Кои творци цените, кои са били в приятелския Ви кръг?

– Аз не допускам всеки до себе си. Но Радой Ралин – българският Езоп – беше сред най-верните и разбиращи моето изкуство приятели. В експозицията тук е неговата глава. Няма да се роди друг сатирик като Радой. Той успя да превърне фолклорни фрази в библия на  сатирата – „Люти чушки“. Сред най-близките ми приятели винаги са били Иван Славов, Валентин Старчев и Емил Стойчев. Ето ги тук и сега. А в миналото незаменим приятел ми беше Шаро (Атанас Яранов) – той беше велик.

– Каква е оценката Ви за културната политика? Обръщат ли внимание управляващите на изкуството, на творците?

– Но това е смешно… Те имат само една тема и една цел: избори, избори и пак избори.

ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ЧАКА ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ ДАВАШЕ АВТОГРАФИ НА СВОИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ

…………

Столичната публика ще има възможност да разгледа уникалните творби на Георги Чапкънов до 10 декември 2023 г. в Музей-галерия „Анел“ всеки ден от 10 до 19 ч.