Регламентът може би е най-амбициозният закон за борба с ННН риболов в световен мащаб, който използва редица мерки свързани с търговията. Системата за ‘показване на картони’ на Регламента се доказа като особено ефективна мярка да накара трети страни да реформират риболовните си сектори като подобрят управлението на риболова и контрола върху произхода на морската храна. Според тази система, страните може да бъдат предупредени (с жълт картон) от Европейската комисия, че не са взели мерки за борба с ННН риболова според международните стандарти. Ако тези трети страни не вземат мерки да поправят пропуските си ефективно и навреме, на тях им се забранява (с червен картон) да внасят морски продукти в ЕС, наред с други санкции, докато не приемат съответните мерки. Това определено оказва важно влияние както върху (санкционираните) страни износителки, така и върху държавите членки вносителки в ЕС.
Какво всъщност се случва с търговията с морска храна, когато ЕС покаже жълт или червен картон на някоя държава?
Новият доклад, публикуван днес от EJF, Oceana, Pew и WWF* в сътрудничество с TRAFFIC, е първият подробен анализ, който показва, че са настъпили изменения във вноса на морска храна от 2010г. насам, които изглежда са пряко свързани с Регламента. Докладът се фокусира върху ‘високорисковия’ внос в ЕС от гледна точка на вероятността продуктите да са били уловени в нарушение на действащите регулации за риболова.
Противоположно на предишни анализи, докладът показва, че слабости в контрола върху вноса сред страните членки и не-еднакви стандарти може да осигуряват маршрут за незаконни продукти да влязат на пазара на ЕС.
Особено видно докладът идентифицира няколко примера на промени във високорисковата търговия сред страните от ЕС след предупреждаване (жълт картон) на определени страни износителки.
Италия например отчита увеличение на вноса след санкционирането на повече от половината от анализираните трети страни/територии, особено що се отнася до ценни продукти като риба меч и риба тон.