Музей-галерия „Анел“ има удоволствието да представи
АНАТОМИЯ НА ЕНИГМАТА
Изложба-живопис на
Петър Георгиев Рей
Куратор: Аксиния Джурова
Вернисаж: 31 май от 18.00 ч.
Музей-галерия „Анел“, хотел „Анел“
София, бул. „Тодор Александров“ 14
Петър Георгиев Рей е роден през 1963 г. в Перник. През 1987 г. завършва ВИТИЗ, актьорско майсторство. Играе две години във Врачанския театър. През 1989 получава Втора награда на Националния преглед за драма и театър, за ролята на Лило,
в пиесата „Суматоха“ на Радичков (реж: Бина Харалампиева). През 1991 г. емигрира в Канада. Там написва стихосбирката „Гвоздеи Кръстни“ и романите „Мислителят или Насаме с един живял“, „Пътят“ и „Планината“. Също и пиесата „Светлината, която мами“. През 2000 г. започва да рисува. Оттогава досега е участвал в повече от 50 индивидуални и групови изложби в Канада, САЩ, България, Франция.
Аксиния Джурова определя неговото майсторство като екшън живопис:
„Изложбата на Петър Георгиев Рей в Музей-галерия „Анел“ в София е най-мащабната проява на живеещия в Канада художник, напуснал България през 1991 г. В продължение вече на четири десетилетия той продължава да следи художествения живот у нас и след утвърждаването му като „необичайно явление“ в арт средите в Канада и Ню Йорк амбицията му е да бъде видян и оценен и у нас. И в действителност експозицията, открита в Музей-галерия „Анел“, не само дава възможност да се проникне в неговия свят и атрактивен пластичен изказ, но тя е и доказателство как изкуството контактува с всички възможни времена, за да извика в нужния момент това, което е необходимо от него.
Казвам това не случайно. Към подобен извод ме насочва и самата позиция на Рей – тази на тълкувател на своето време, но не на неговата видимост и показност, а на скритите и невидими за всяко око процеси – енигматични и загадъчни. Почитателите на изкуството ще се убедят сами в въздействието на печатляващия му пластичен стил, на начина на излагане на творбите и елементите на пърформанс при представянето им пред зрителите. Може би ще се запитате нима е останало нещо енигматично в съзнателно оголения свят днес, който сами си сътворихме, нещо загадъчно?! Изглежда – да! – отговаря Петър Георгиев Рей и ни предлага серия от мащабни картини на тема „Анатомия на енигмата“, скрити първоначално от зрителя и чрез разкъсване от самия автор на тяхната обвивка, оголени и очакващи нашия коментар. А може би и присъда?!
За мен импулсивната, екшън живопис на Рей потвърждава познатия ни от столетия опит, че тъмнината не може да прогони тъмнината, това може да направи само светлината, ако я носиш и предаваш на другите. И се впуска в своето приключение – изследване на подсъзнателното, създавайки атрактивен и запомнящ се стил, от позицията на страстен почитател на „съвременния барок“. И както сам признава: „Тъмните фонове и акцентите, които се получават от отразената светлина, придават на картините ми загадъчност и енигматичност“. И продължава: „Чрез абстрактни елементи исках да постигна религиозното въздействие, което доминира в класическия барок. Аз вярвам, че вселената и животът са сътворени и се ръководят от някаква космическа енергия. Много хора я наричат Бог. В класическите картини той е изобразен в човешки образ. В моите творби аз искам да го изобразя като енергия. Динамична, загадъчна, енигматична енергия. Аз не се стремя да предизвикам интереса на зрителите чрез фигуративен разказ, а чрез енергийно излъчване, което е предназначено да въздейства предимно на сетивата и емоцията“.
Чрез контраста между тъмния фон и избухването на живописната магма, напомнящ процеса на сътворението на света, художникът постига търсената и завладяваща загадъчност в картините си – потъване в дебрите на кадифената тъмнина и излизане от нея чрез фосфоресциращи светлинни акценти. И това се превръща в негов пластичен стил, негов завладяващ живописен патент.
Картините на Петър Георгиев-Рей, както вече споменах, ме връщат, както признава и самият художник, към епохата на Барока. Тази, която се появява след съвършената визия и непостижим като идеал хладен Ренесанс, за да привлече вярващите със своя екстаз, чувственост и мистичен плам. Достатъчно е да си припомним „Екстазът на света Тереза“ на Бернини в църквата „Санта Мария делла Витория“ в Рим, с нейните надиплени като от вихър дрехи, експресивно извито тяло и екстатичен израз на лицето, предизвикващ едновременно сливане със свещеното и неприкрита еротика. Състояние, което не е учудващо за епохата на класическия барок, свързана с големи житейски размествания, включително и началното освобождение на жената.
Не знам доколко съм права в този паралел, породен от цикъла „Анатомия на енигмата“ на Петър Георгиев Рей, показан в изложбата, но неговият „Съвременен барок“ се появява също във време на големи обществени промени и културни размествания, довел до комерсиализирането на съвременното изкуство, достигнало като че ли своя краен предел. В днешния оглозган, лишен от духовност, съкровеност и интимност свят, Рей ни предлага и запълва глада към загадъчна и чувствена живопис с характерното си живописно визионерство и мистичен плам. Състояния, усетени още преди две десетилетия, от известния американски критик на изкуството доктор Кенуърт Мофет, който определя картините му, показани в изложбата в Ню Йорк през 2004 г. като „технически ослепителни и хипнотизиращи…“. „Те обединяват крайните противоположности между прецизност и свобода, абстракция и реализъм, перверзна чувственост и поразителен магизъм.“ Същият, който по повод изложбата на художника отново в Ню Йорк през 2013 г., пише отново: „Виртуозното използване на акрилната боя му дава възможност да постига хиперилюзионистични изображения“. Към това бих добавила натоварени с многозначност на художническия наратив – зов за опомняне, оглеждане на съвременния ни път и свят, за посоката, в която се движим…
Необичайна за родната арт сцена, изложбата на Петър Георгиев Рей предлага безусловно възможности за различни интерпретации, вариращи в двата крайни полюса, което означава, че художникът иска да ни каже нещо извън тривиалното. Какво е обаче неговото послание, остава всеки сам да си отговори, заставайки пред „Анатомия на енигмата“ на Рей, а защо не и пред тази на собствения си прочит!”
