Традиционно фестивалът се провежда в дните около 24 май във Варна. През тази година принципът е ротационен – всеки месец е посветен на един славянски език: м. март – на хърватския, м. април – на руския, м. май – на сръбския език, м. юни – на полския и т.н., докато организаторът в лицето на поетесата Елка Няголова и водената от нея Славянска литературна и артистична академия премине с рецитали на всички славянски езици. Фестивалът е под патронажа на президента Румен Радев. Партньори на инициативата са Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, Националният клуб „Родолюбие”, Синдикатът на българските учители, Фонд „Устойчиво развитие за България”.
В мотива за поканата към сръбските писатели Елка Няголова казва:
„Творческите ни връзки със сръбския език са много стари и близки. Делото на Светите братя и най-вече – на Св. Сава, е живо и тачено там. Сръбският филиал на Академията е най-многолюдният и най-много са наградите от ежегодния конкурс „Летящо перо”, които отиват при талантливите и изявени поети от сръбскоезичния свят, разпростиращ се на териториите на Сърбия, Косово и Метохия, Република Сръбска (Б. и Х.) и Черна гора. Огромна е заслугата за това на координатора на Академията за сръбския език – акад. Ристо Василевски, който наскоро навърши 80 години. Не без прякото участие на Славянска академия, след наша аудиенция при покойния вече Патриарх Ириней, се сложи началото и на публичното честване на 24 май – Деня на Светите братя в Сърбия. Нашата малка делегация, водена от тогавашния председател на Съюза на сръбските писатели Радомир Андрич, преживя щастливи часове на благослов и отеческа споделеност. Негово Светейшество Ириней разбра и благослови идеята за това начинание… Тогава всъщност бе положена традицията. И до края на дните си той и митрополит Амфилохий – глава на православната църква в Черна гора, бяха духовни пастири и радетели на кирилицата и славянското културно единение”.
Гостите от Сърбия за майския фестивален лъч са акад. Ристо Василевски, Лиляна Стеич, Вера Хорват, Ясминка Надашкич-Джорджевич.
Маршрутът на творческите срещи е следният: Кюстендил – Велико Търново – Добрич, с домакинството на: кмета на Кюстендил г-н Петър Паунов, Филологическия факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново – с декан проф. Ценка Иванова, и кмета на гр. Добрич – г-н Йордан Йорданов.
Участници в Кюстендил от българска страна ще бъдат Елка Няголова, Боян Ангелов, Иван Есенски, Николай Шопов, Петя Шопова, Иво Атанасов, Трендафил Василев, Христо Георгиев, Росица Кунева, Ирена Панкева, Георги Славчев, Светла Радкова, Здравка Радичкова и Анжела Димчева. Ще се включат още поети от Кюстендил.
График на събитията през седмицата:
* Понеделник, 15 май от 17:30 ч. в Кюстендил, в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”;
* Вторник, 16 май от 16:30 ч. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, зала „Европа”, Велико Търново;
* Сряда, 17 май от 17:30 ч. в Добрич, в Огледална зала „Нели Божкова”;
* Четвъртък, 18 май от 10:00 ч. в Къща-музей „Йордан Йовков” в Добрич.
Във Велико Търново акцентът е поетесата доц. Петя Цонева, която бъде удостоена с наградата на Славянска академия „Сребърно летящо перо”. Ще се включат млади поети от Литературния клуб от ВТУ, както и студенти със свои първи опити за художествен превод от сръбски език.
В Добрич ще се изявят поетите Петранка Божкова, Генка Петрова, Сашо Серафимов и Елка Няголова.
Винаги във фестивалните прояви се реализира синтез на изкуствата. В Кюстендил към програмата ще се присъединят децата от ВГ „Калпазани”. В Добрич ще участват Хорът на учителките и струнен квартет „Добрич”, който ще изпълня пиеси от славянски композитори. Втората среща в Добрич ще бъде със средношколци от водещите гимназии на града.
———————-
Славянска литературна и артистична академия e организация, която изповядва принципите на ЮНЕСКО за сближаване на културите. Във филиалите на Академията в 20 държави по света са включени най-добрите и представителни за страните имена в литературата, художествения превод, киното, театъра, музиката, изобразителното изкуство, философията… Ръководството и членовете се опитват, вгледани в общия си български и славянски корен, да отправят своите послания за мир, човеколюбие, съхраняване на изконните ценности – нравствени и естетически. И всичко това, с езика на изкуството, с добре премислени международни проекти – фестивали, конференции, съвместни издания, изложби, обмен на театрални и концертни събития… Още от началото на 20. век Дора Габе, Десанка Максимович, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Силва Капутикян, Весна Парун, Лариса Гениюш, Катя Шпур и Елисавета Багряна следват жалоните на междукултурното сътрудничество и чрез взаимни преводи работят за сближаването на литературите ни.
————————–
Началото на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка” е поставено през 2007 г. във Варна. Фестивалът е гостувал още в Добрич, Русе, Бургас, Пловдив, Хасково, Рилски манастир, Сливен, Шабла, Албена и в други малки и големи селища, както разбира се, и главно – в София, където са провеждани знаковите събития с участието на посланици и други дипломати от славянските страни. Партньори на Академията са държавните и местните институции. Почетни членове у нас са Президентът на България Румен Радев и Патриархът – Негово Светейшество Неофит Български. Освен реалните членове (по творчески заслуги) е изградена и мрежа от симпатизанти – това са 40 Радетелски клуба из цялата страна. Още втората година след учредяването си Фестивалът „Славянска прегръдка” прехвърли границите на страната ни. На подобни фестивали се учредиха във Варшава, Москва, Белград, Смедерево, Тръстеник, Нови Сад, Рига, Загреб, Копривница, Дубровник, Джаково, Подгорица, Будва и Херцег Нови, в Братислава, Банска Бистрица, сред славянските общности в Лондон (там са около 2,5 млн. славяни) и на други места. Тактическата формула е проста: чрез изкуство и кулутар да се събират нациите, да се търсят приликите, а не отликите между човеците и народите; да се внушават послания за мир, човеколюбие, добротворство, да се напомня святото дело на братята Кирил и Методий…
В този период с усилията на десетки преводачи Славянска литературна и артистична академия е издала на български език над 100 книги от славянски автори, както и 15-ина антологии на съвременната славянска поезия. Сред тях са известни и търсени заглавия, като: „Млади поети от Русия” (40 автори), „Съвременна украинска поезия” (35 автори), „Съвременна хърватска поезия” (42 автори), „13 звезди в славянското небе”, „Словоприношение”, „Реката и Третият ѝ бряг”, „Хлеб наш насущний”, „О” – като Отечество”, „Любовта – солта на живота”, „Мама” и мн. др.
