Един от най-добрите български живописци
Роденият през 1899 година в Карнобат виден български художник Бенчо Обрешков завършва Художественото индустриално училище в София през 1920 г. Негови преподаватели са били проф. Петко Клисуров и проф.Иван Ангелов. Още през първата година в академията през 1919 г. организира първата си самостоятелна изложба с благотворителна цел. Прехвърля се в Дрезденската художествена академия при проф. Оскар Кокошка, където завършва живопис . От 1925 г. до 1927 год. пребивава в Париж, където посещава свободната академия „Гран Шомиер”, и учи скулптура при А. Бордел, участва в изложби, създава стенописни композиции в църквата в Бишоф, Германия. Взема участие в изложбите на френските артисти и не престава да бъде част от художествения живот в България.
Завръща се в България през 1927 г. и с тава член на дружеството „Родно изкуство” – Дружество на новите художници, а така също и негов председател /1937 г./.
Чрез опита, който придобива в чужбина, той обогатява и разширява творчеството си. Стреми се към европейското изкуство и освобождаването на българската живопис от битовизма и балканската самодостатъчност. Работи във всички жанрове: портрет, пейзаж, многофигурни композиции, битови композиции, голо тяло, натюрморт. Предпочитаната техника с която работи са маслените бои, но рисува и акварел и пастел. Бенчо Обрешков създава и стенописни композиции у нас и в Германия. Има много самостоятелни изложби , Гърция, Сърбия, Румъния Германия – носител е на много престижни награди. В творбите му колоритът е основан на контраста и интензивността на цветовете и така постига експресивно въздействие върху публиката.
По време на бомбардировките през 1944 година много от картините и стенописите му са унищожени /около 350/. След 9 септември 1944 г. той не е сред художниците, директно обвинени в народно предателство – дори комунистическата власт изпитва респект към изкуството му. Въпреки това негови картини са връщани от общите художествени изложби и в продължение на 20 години – между 1941 и 1961 г. няма данни за негови изложби у нас. По това време Бенчо Обрешков взема участие в Международни изложения в Париж, Мюнхен и Москва.
През 1961 г. прави юбилейна изложба в София, а през 1962 г. – реди съвместна експозиция със Златю Бояджиев и Георги Баев.
През творческия си път Бенчо Обрешков преминава от портрети и пейзажи към композиции с фигури край морето и става един от най-добрите майстори на натюрморта. Интензивните цветове в изкуството му създават жизнеродстно настроение. Ранните му портрети са създадени със силно чувство за експресивност: „Автопортрет” /1930 г./, „Портрет на хирург” – /1931/, „Госпожа Балфур” /1935 г./, „г-жа Йованович”. В пейзажите му почти винаги присъстват фигури: „Зимен пейзаж” , „Пейзаж от Дубровик”, „Лодки”, „Копривщица” , Майка идете на морския бряг”, „Момиче с плодове”, „Гроздоберачки” , Натюрморти: „Натюрмортс пейзаж”, Натюморт с цветя, „Риби”, Натюрморт с дивеч”, „На прозореца” и др.
От 1969 г. до 1970 г. става председател на Творческия фонд на СБХ. Много негови картини се намират в Националната художествена галерия и галериите в Стокхолм, Права, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина.
