Името Веселин Стайков се прочува през далечната 1932 г. Накрая на образованието си, творби на младия (тогава 26 годишен) художник са изложени в Художествената Академия. Критиците са впечатлени и виждат голям потенциал в Стайков. Наричат го “гравьор с бъдеще” и от социално значение. Нищо чудно, че след това художникът създава цял цикъл от гравюри с тема Националноосвободителната борба на България.
Веселин Стайков участва във всички проведени национални художествени изложби, проведени в България през последвалите две десетилетия. Името му отеква в родната културна сцена и се превръща във фактор. Той все повече се утвърждава като творчески художник и смел майстор на композицията, описващ българската архитектура и земя. С постоянното напредване в техниката си, той се превръща в гравьор с ясно изразено чувство за ритъм, форма и маса.
След спечелването на българското общество и критика, Стайков се насочва към покоряване на света. През 1938 г. художникът заминава за Мюнхен, където организира индивидуална изложба, в която се излагат 30 творби, сред които: вариант на гравюрите “Лодкар ремонтира лодка” от Созополския цикъл, “Гора”, “Банско”, “Добринище”, “Пещера”, “Работник”, “Мелник” и др. Същата година участва в изложба в Ню Йорк с 8 дърворезби от цикъла “Созопол” и “Мелник”. Една от тях – “Рибари, издърпващи лодка на брега” – е закупена от Нюйоркската градска библиотека.
През 1940 г. Стайков занимава за Италия, където специалириза живопис при проф. Феличе Карна. Вдъхновен от италианския чар, той обикаля страната и рисува картини с архитектурна тематика от Флоренция и Венеция. През същата година, една от картините му е закупена от галерия Албертина във Виена.
В края на 1944 г. той взима участие в Отечествената война и участва в битката при Страцин (Македония), което в последствие вдъхновява неговата дърворезба “Атаката на Страцин”. След това след конкурсен изпит, става асистент по графични изкуства в Художествената Академия. Работа, на която той отдава голяма любов и значение.
До края на живота си (1970), Веселин Стайков продължава да бъде важна част от българския културен елин. Но освен това, съставя изложби по света в градове като Париж, Рим, Чикаго, Ню Йорк, Пекин, Виена, Москва, Венеция, Ню Делхи и др.
В творчеството си, Стайков изпъква с оригиналност. Успява да сглоби идеята със собствената си самоличност, което подпомага за изграждането не само на реалността, но и на емоционалното присъствие на творбите си.
Снимки: galleryloran.com
