Светлината се процежда през черно – бели дървета, пада меко върху абстрактни белоснежни форми или се вдига от жарта, изпод стъпките на танцуващите нестинари, към безкрая. Вълнуващи видения, които се разкриват в двата основни ахроматични цвята, за да изпъкне чрез тях играта на светлосенки и проблясъци.
“Всичко е светлина” е последната изложба на фотографа Александър Иванов, която може да се разгледа до 15 юли в галерия “Синтезис”. Верен на своя афинитет към пейзажната фотография, той ни представя изчистени кадри, за които важи максимата “по-малкото е повече”. Усещането, след като се разходите из стаите в галерията, сред черно-бялата тишина, е едно спокойствие, заобиколено от съвършена природна графика. Така завършени, обрани и в същото време вълнуващи, със струящите светлинни лъчи, кадрите ми припомниха колко съвършена сама по себе си е природата. Но и как, за да бъде осъзната нейната красота, е необходим индивидуалният човешки поглед.
Александър Иванов е по образование инженер – химик, но се занимава с фотография на свободна практика от години. Зад гърба си има купища изложби, негови кадри за публикувани в списание “National Geigraphic”, отличен е с първа награда за на конкурсите на “Canon” и “Zeiss Practica” (Берлин). Познат е със своите снимки от въздуха, които прави от мотоделтапланер и парапланер. Влекат го най-вече природните пейзажи и повечето в повечето си проекти показва различни кътчета от България.
С Александър разговаряме за последната му изложба, първата среща с фотографията и тайната зад добрите кадри.
Заглавието на новата Ви изложба е “Всичко е светлина”. Защо именно темата за светлината?
„Всичко е светлина“ .Учителят Петър Дънов го казва най-точно:
„Всяка форма е светлина: Камъкът е светлина, Земята е
светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина.
Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак
светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат
в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е
светлина.”
Тя е и в основата на съвременния цифров светлопис. Светлината като изразно средство е в основата на фотографските ми търсения, лутания, възторзи . Най-общо казано: Има подходяща налична светлина – има фотография.
Как селектирахте показаните кадри? Каква е общата им концепция?
За мене пейзажът е всичко – от макро до звездите. Имам и няколко репортажа, които са в темата. Снимките основно са от последните 3-4 години. Селекцията ми отне почти толковa време, колкото самото снимане. Стаите в галерията ми дадоха възможност да групирам фотографиите в няколко подтеми, които се обединяват / надявам се / от идеята за Светлина.
Всеки зрител инспирира фотографските изображения по различен начин. Коя е нишката, която не искате да бъде пропусната във Вашите?
Чрез фотографиите се опитвам да покажа моето мислене за нещата, които ме вълнуват. Достатъчно ми е, ако докосна хора, които са на моята вълна. Снимките са директни, старая се да бъда честен. Имам само един монтаж, които обаче извежда крайната идея.
Снимате ли с предварителен замисъл или го правите, вдъхновени от настоящия момент, от това “ей сега, на мига”?
Аз съм интуитивен човек.Това в живота пречи, но във фотографията ми помага. Мога да работя по една тема години, но мога да я реализирам и за няколко дена. Леденият цикъл го снимах три дена в Пирин. Селекцията и обработката на 4500 кадъра ми отне повече от година. Част от тези кадри ги снимах реално без да виждам това, което фотографирам. Движещи се образи, плуващи отражения, водни и ледени видения. Голямата част от кадрите в изложбата са снимани чисто репортажно – независимо от това, че са чист пейзаж.
Трябва ли една фотография да бъде натоварена с философски смисъл или да има социална ангажираност?
Свещенните книги имали до 7 различни прочита. Опитвам се моите фотографии да имат поне няколко, което е трудно постижимо. Хубавото на фотографията е, че човек може да изрази мисъл, чувство, гражданска позиция и ангажираност с кауза.
Как се случи срещата Ви с фотографията?
Това стана преди много години. Снимах две годишния си племенник и пейзаж. Като студент в Бургас попаднах в невероятен фотоклуб. Започнаха участия в конкурси, пленери, изложби, творческа група… По-късно проумях, че истинската фотография е занимание за самотници. След „Приказка за гората“ – 2002 година, всички изложби които правя са тематични.
Като цяло пейзажите ли са предпочитани от Вас? Имате ли любими обекти в България?
Може да се каже, че с природата сме на ти. Съобразявам се с нрава и прищевките й, гоня единствено Слънцето. С хората ми е по-трудно. Повечето ми последователи ме свързват единствено със снимки от въздуха. Тази изложба беше важна за мене, защото се връщам там от където съм започнал – природа и черно-бяла фотография.
С каква техника снимате?
Байрете, Зенит, Практика , няколко Канона в началото. След това 18 години -Пентакс 6/7 см. Последните дванайсетина – Канон 5Д, марк1,2 и 3. Оптика – канонска 28/300L; 8/15L; 16/35, f4 L; 100/2,8 L макро, статив Манфрото 055 NAT, няколко филтъра, които рядко ползвам.
Каква е тайната зад заснемането на добър кадър?
Ако съумееш да кажеш с малко изразни средства и минимална постобработка – много. Понякога е необходима и малко лудост…
Предстоят ли други Ваши изложби и проекти?
Работя усилено вече няколко години в Странджа. Надявам се да си свърша работата до година, две. В ход са два други тематични проекта, които може и да се случат…
