Картина: Димитър Казаков
Защо българските автори са толкова евтини и не се пласират добре в чужбина, как са сформирани успешните колекции и има ли фалшификати на пазара? За отговор на тези въпроси разговаряхме с директора на галерия „Стил“ – Светлин Гугов.
Когато го питаме за състоянието на българския пазар в момента, той го характеризира като слаб и регионален. Сравнява го с този през 1996г., когато цените са били не просто високи, а дори завишени. Причината за това са банки-пирамиди, които давали голяма част от парите на хората, включили се в порочната практика, за изкуство. Впоследствие фалирали, а пазарът тръгнал надолу. Директорът на галерията го определя и като регионален и неликвиден. Почти никоя картина не може да се продаде за повече от 50 -100€ извън граница. Две са основните причини: авторите не са познати и стилът на старите майстори е труден за възприемане. Жените на полето, розоберачките, планините, жътварките изглеждат странно за чуждите колекционери и това значително намаля стойността на картините ни.
Още една причина за ниските цени на картините от български автори, г-н Гугов, намира в държавата, която се е отказала от ролята си на меценат в тази област. Според него, ако Националната художествена галерия правеше откупки, цените биха били десетки пъти по-високи и пазарът би се съживил.
А относно фалшифицирането галеристът сподели: „Има много фалшификати“. И продължава с твърдението, че дори има работилници за отделните автори. За пример дава Плевен, откъдето са му предлагали творби на Димитър Казаков и Тома Трифоновски, а в Пловдив пък копират Златю Бояджиев и Генко Генков. Пътят на ментетата преминава през заложна къща, подставени лица и още много посредници. А зад тези схеми, според директора на галерия „Стил“, стоят хора, които искат да спечелят бързи и лесни пари и експлоатират този начин.
Въпреки всички усилия, които се полагат от фалшификаторите, според Светлин Гугов, те остават напразни. При “Генко Генков например има една рутина, замах, категоричност, които не могат да бъдат уловени и пресъздадени. И всъщност именно заради това е интересен всеки един автор – заради собствения си стил и новото, което сам измисля и формира за себе си”, допълва галеристът относно неуспеха на фалшификаторите. Вярва, че именно хората, които се занимават с изкуство – галеристи, колекционери, прекупвачи, трябва да се обединят и да направят всичко възможно да се спре със създаването и разпространението на фалшиви картини. Според него от това най-вече страдат клиентите. Опитът му показва, че веднъж попаднали на менте, те изобщо няма да искат да купят картина повече, защото виждат, че са попаднали в криминална схема и това ги отказва окончателно.
Неговият съвет срещу фалшификатите е да се използват консултанти, което в чужбина е много по-разпространена практика отколкото в България. Освен с тяхна помощ, желаещите да си купят картина могат да се предпазят и като просто сравняват цените – ако цената е съмнително ниска, то може би картината е фалшификат. За пример в случая г-н Гугов използва картина на Майстора, която може да се намери за 10 000€ при реална стойност 50 000€.
Относно успешната формула за създаване на колекция, Гугов цитира Хемингуей и доразви неговата мисъл, че е много по-добре да се купуват живи художници. Предимствата са няколко – когато купуваш от съвременен автор си сигурен, че картината е оригинална, а и имаш много по-голям избор, също така и цената ѝ ще се увеличава с времето. На този принцип са правени и най-големите колекции в света, изтъква г-н Гугов.
В края на разговора галеристът ни сподели, че приема за лична кауза превръщането на изкуството в достъпно и за средностатистическия български гражданин, който, според него, в момента е изолиран. Причината за това открива в олигарсите и фирмите около тях, които през последните години изкупуват скъпите картини и нарочените за елитни автори. Галеристът заявява, че ще се бори срещу това статукво, защото то ощетява както изкуството, така и хората.
Първата стъпка към тази цел е предстоящата иложба на Димитър Казаков-Нерон в галерия “Стил”. Повече детайли за събитието може да откриете в статията.
