На 18 април, сряда, от 18ч в Националната художествена академия, зала „Академия“ ще бъде откриването на изложба с творби на професори и асистенти от Факултета за изящни изкуства в Черна гора.
Според мнението на експертите, когато става дума за проблематиката на развитието на съвременната черногорска култура, най-сериозният и най-динамичният пробив е направен в сферата на изобразителното изкуство. Поетиката на съвременното изобразително изкуство на множество черногорски автори се предхожда и произлиза от великолепната традиция, която можем да проследим от далечното минало – от античните мозайки и скулптури, през стенописта и кавалетната живопис от Средновековието, пред-романтичните и романтичните скулптури, пост-византийското изкуство на майстор Козма-Йован и готически-ренесансовото изкуство на Ловра Добричевич, великолепните графични украси на книги от Црнойевич и печатницата на Божидар Вукович, и бароковото изкуство на Трипо Коколь. След пионерското начинание на редките местни художници от периода на късния 19-и век и началото на 20-и век, заменени от артистичните аспирации на творците – предимно художници, – работили в периода между двете световни войни, на преден план излизат новите поколения, обучавали се извън родните територии. Това са поколения, чиито творби в някои случаи получават статут на ключови защитници на развитието на бившата югославска сцена на изобразителното изкуство, което очертава и определено ниво на международна репутация.
След десетилетия на работа на Училището по изкуства и художествени занаяти в Херцег Нови и Висшето педагогическо училище с насоченост към изобразителните изкуства в Никшич, като нов член на Университета в Черна гора през 1988 година се отваря и Факултетът за изящни изкуства със седалище в старата черногорска столица Цетинье. Скоро след основаването си това висше училище се позиционира като основен популяризатор не само на образованието на младите художници, но и на последвалото динамично развитие на съвременното черногорско изобразително изкуство. Особено важен е фактът за влиянието на Факултета за изящни изкуства в Цетинье, чието високо качество на работа успява да възпре младите таланти да напуснат страната и е дал възможност за събирането на една група впечатляващи автори, свързали творческите си изяви с Черна гора.
Учебните планове и програми в Цетинския Факултет за изящни изкуства са пригодени към съвременното разбиране за европейско университетско образование и се реализират през организационната структура в рамките на работата на четири образователни програми: Живопис, Скулптура, Графика и Графичен дизайн. От 1992 година стартира и следдипломно обучение. Съвместно с известни гостуващи професори академичният състав на Факултета се състои от уважавани черногорски художници, които са и наставници на младите и талантливи сътрудници. Съдейки по качеството на сегашните дипломирани студенти, някои от които вече имат сериозна репутация в творческите среди извън страната, Факултетът за изящни изкуства в Цетинье доказва, че е ключов и най-важен носител на развитието на съвременното изобразително изкуство в Черна гора за времето на 25-годишната си работа.
Освен това, несъмнено, това е единствената висша учебна институция с такъв художествен профил, в която най-изтъкнатите черногорски творци – с помощта на извънредните си млади сътрудници – предават опита и познанията си на студентите. Именно това придава специфичен характер на всички изложбени проекти на преподавателите и сътрудниците на Факултета. Всъщност, дори случайните селекции на техните творби не може да се третира като обикновен преглед на работите на академичния състав на едно висше училище по изкуствата. По-скоро можем да говорим за елитарно събиране на художници, чиито творби по най-качествен начин представят съвременната черногорска арт сцена. Дори и най-повърхностният анализ на такова представително събиране на черногорски автори разкрива сложността на авторската поетика – разнообразието в репертоарите на тематичните интереси; хетерогенността на приложените изобразителни техники; спецификите на модалитета на принадлежността към модернистичните и актуалните пост-модернистичните концепции; обвързаността с традиционното изкуство като противовес на отхвърлянето му.
Д-р Александър Чиликов
