Франс Франкен младши, “Камарата на изкуствата и любопитните” (1636) (Снимка: Kunsthistorisches Museum Wien, Bilddatenbank Снимка: Wikimedia Commons Public Domain).
Изграждайки се като образователни и консервационни центрове, музеите играят централна роля в опазването на културата. Докато тези институции се различават по размер и специалност, мисията на всеки един от тях се върти около излагането и грижата за неговата колекция, която често включва изкуство, артефакти и други предмети.
Днес музеите са сред най-посещаваните туристически места в света.
За да разберем как е станало това важно културно явление, важно е да се разбере неговият произход, да се изследва неговата еволюция и да се проследи как ролята му се е променила с течение на времето.
Какво е музей?
В най-основният смисъл музеят е институция, в която се намират, грижат за артефакти с историческа стойност и ги излагат на опказ. Обикновено тези обекти са от културно, артистично, историческо или научно значение.
Думата “музей” произлиза от латински, който от своя страна е вдъхновен от mouseion, гръцкият термин за “светилище на музите”. В класическата гръцка митология деветте музи са богините на изкуствата и науките, което ги прави идеални покровители на тези базирани на знанието институции.
Най-ранната колекция
Докато формалният “музей” не се появява до 18-ти век, колекции от предмети, приличащи на това привидно съвременно явление, датират от хиляди години.
В древния Вавилон принцеса Еннигалди, дъщерята на цар Набонид, който управлявал нео-вавилонската империя през VI век пр.н.е., събрал и дори прецизирал месопотамските артефакти с произход от 1500 години.
Разположена в руините на двореца “Набонид”, тази любопитна колекция е открита през 1925 г. от археолога Леонард Уолли. След като забелязват, че предметите, които варират от написани глинени таблетки до фигуративни скулптурни фрагменти, саорганизирани и дори белязани с бележки за произхода им, Уолли заключва, че е открил най-старият музей в света.
Кабинетът на любопитните
През XVI век колекционерите изпитват желание да показват обекти, като създават Kunstkammer или такнаечените кабинети с любопитни факти.
Подобно на организираното съкровище на принцеса Еннигалди, тези стаи са посветени на уникални артефакти. За разлика от съкровищата на Месопотамските антики обаче колекциите, изложени в кабинетите на любопитството, често са еклектични и енциклопедични по природа, вариращи от естествени исторически екземпляри и научни чудеса до произведения на изкуството и религиозни реликви.
Също известни като “стаи за чудеса”, тези великолепни помещения са били издигнати от богатите, а именно благороднически членове и църквата – в Северен и Италиански ренесанс, както и в бароков период. В края на XVIII в. обаче те са заменени от обществени институции, движещи се методи на обекта, които са на една крачка по-близо до модерния музей.
“Обществени” институции
През 1683 г. английският антикварк Елиас Ашмол дарява съдържанието на своята “стая за чудеса” на Оксфордския университет, формиращ основата на музея “Ашмолеан”. Вярвайки, че “знанието за природата е много необходимо за човешкия живот и здраве”, Ашмол се стреми да образова масите чрез неговото безпрецедентно дарение.
Следвайки стъпките му, много колекционери от цяла Европа пренасочват вниманието си от частна употреба към публичен достъп по време на Просвещението. През това време музеите от световна класа, като Британския музей в Лондон (1759 г.), Музеят Прадо в Мадрид (1785 г.) и Лувъра в Париж (1793 г.), започват да правят своите колекции за изкуство достъпни за обществеността.
Откриването на тези институции вдъхновяват редица подобни постъпки през XIX век, включително дебюта на лондонския музей “Виктория и Алберт” (1852) и Нюйоркския метрополитен музей на изкуството (1870).
Модерният музей
Днес значението на публичните институции е по-силно от всякога. В допълнение към изчистването на колекциите и предоставянето им на масите, много музеи използват нови технологии, за да трансформират своите обществени програми, да дигитализират своите колекции и да споделят своите изследвания. С тези съвременни методи музеите са в състояние да ангажират публиката по нови начини и да разширят мисиите си отвъд техните стените.
