Любовта е светлината на вселенския покров
В големия салон на Централното управление на БАН се състоя представяне на три поетични книги от Иван Гранитски – „Стрелата на времето“, „Зазоряване“ и „Атлантида“.
Това е поредна среща на която присъстваха изтъкнати български творци на изкуството, академици, професори, писатели, поети, журналисти. Всички срещи в тази зала и редица инициативи са посветени на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките.
Водеща на творческото събитието бе журналистката Валерия Велева, която откри тържествената вечер с приветствени слова и поздрав към присъстващите. В обръщението си към Иван Гранитски, тя изтъкна, че винаги я е вдъхновявал, не само с погледа, който има към света, а и възхищението, което предизвиква у нея с острото си перо и острото усещане към света.
„Той е много безкомпромисен към това, което се случва в света и в България. Много пъти съм го спирала и съм му казвала: „Иване, по-полека, по-полека“. Тази вечер ще говорим не толкова за публициста Иван, а за поета Иван. Поетът Иван се роди преди няколко години. Като че ли при него поезията избухна в даден момент и той остава в нейн плен. Толкова е вълнуващ в стиховете си, колкото и в публицистиката“, изтъкна Велева след което даде думата на Боян Ангелов – председател на СБП. Той направи поглед към поезията на Иван Гранитски и се спря на поетическото му творчество през последните 2 години.
„С Иван Гранитски се познаваме още от студентските години още тогава той е публикувал стихове във студентския вестник „Софийски университет“. Но тогава той се подвизаваше под името Иван Димитров, а аз под името Боян Иванов. Иван Гранитски е поет още от началото на своето интелектуално развитие”.
„В „Атлантида“ се разширява диапазонът на творческите му търсения в посока на индивидуалните възприятия, сред все още неразгаданите мистерии на древността на тайнствената Атлантида. Той ни прави съпричастни с венеца на илюзията за величие, тайнственост и благодат. Да заяви своята обвързаност със най-сложните взаимодействия между живата и нежива материя, между света на кристалите и царството на човешките емоции. Атлантида сякаш е връзката между миналото и бляновете за нещо което очакваме да се случи.
Поетът Боян Ангелов подчертава, че „Стихотворенията-посвещения в книгата са не само чувствени изблици, но и тайнописи на съкровена изповед. Те очертават както тематичния кръгозор, така и космогоническата свързаност на човека с всичко онова, което наричаме линеарна безкрайност. През нея стрелата на времето прелита, описвайки кръг, който приема очертанията на човешката душа“.
Тези книги са наистина като някаква триада, има някаква връзка между тях и Иван Гранитски казва, че любовта е светлината на вселенския покров.
Проф. Драгостинов изпълни в негова чест мелодии, с които се оказа съпричастен към всичко онова, което длетото на поета дълбае вече толкова години и му пожела да не куртулисва от здраве.
За член-кореспондент Иван Гранитски, проф. Иван Маразов, изтъкна всеизвестната на всички скромност на поета Гранитски, и отбеляза: „Само три поетични книги за една година. Явно поета е в творческа криза май и даде пример със изградената от автора структура на книгата „Атлантида“. „Тя започва със стихотворение на Гранитски, следва пасаж откритие на Платон и после пак Гранитски. Двама философи, подредени йерархично“, допълни в шеговит стил проф. Маразов.
Той направи анализ на поетичната дарба на Иван Гранитски, затова как автора вниква в геометрията на лабиринта на собственото си въображение, тъй като често използва геометрични фигури – квадрат, кръг, сфера, конус, пирамида, ъгъл. Иван Гранитски не съзерцава, той динамизира възприятието на философските си прозрения, вкарва ни в кръговрат, в съкровени тайни. Интерпретацията на времето при него е изключително интересна, сложна, понякога дори противоречива.
„Прочитайки стиховете му и все не ме напуска усещането за докосването до странен мистичен свят. Свят, който се руши и отново се възстановява, свят в който бъдещето е пред, а не след миналото. Свят изграден от размисъл, на динамични развръзки, на лабиринти. Този свят е изграден от думи, а всяка дума има скрит смисъл, който читателят трябва да разгадае“, отбеляза проф. Маразов.
Във вдъхновеното си слово бившият министър Георги Йорданов сподели, че досега Иван Гранитски многократно ги е събирал, за да изразят възхвала на представителите на науката, на художествено творчество, и ето че сега присъстват, за да го поздравят не за 1,а за цели 3 стихосбирки.
„Това е тих творчески подвиг. Той е критик, публицист, културовед и със стиховете се утвърждава великата мисъл че „Лесно е да поучаваш, трудно е да правиш“. Със своята поезия доказва, че може и да твори образи и да се вълнува от красотата в живота и да разсъждава за съдбините на хората. Той винаги е бил забързан по своя път и по пътя на българската култура. Не мога да не се вдъхновя и възхитя от неговата неуморна обществена дейност и от неговата ясна, твърда, постоянна гражданска позиция. На попрището жизнено в средата, той се озова пред светлите двери на храма на знанието и мъдростта и не само се озова, но мъдредците го приеха в своя кръг и ние днес в тържествената зала на академията имаме възможността да поздравим член-кореспондент Иван Гранитски. Това е висока чест не само за теб, лично, но и за хората, които творят в областта на литературата и които се осъществяват в полето на духовността“, отбеляза Георги Йорданов.
В заключение той се обърна към член-кореспондент Гранитски с поздрава на възрожденците „Да живееш!“ Драги Иване, да живееш!“
В края на тържествената вечер Иван Гранитски изказа благодарността си за искренните думи, които чу за себе си и които са признание не толкова за скромните му усилия като организаторска фигура – с двете издателства или с книгите които е издал, а по-скоро като една целеустременост, изследване на добри цели, благородни помисли, които дават резултат и сподели, че за него е висока чест да бъде член на академията и неговите приятели академици, член-кореспонденти знаят, че се вслушва в техните съвети и отбеляза: „Съдбата ме събра с проф. Маразов и Чавдар Добрев и така ни наричаха тогава дядото /Чавдар Добрев/ – министър на морала /шеговито казано/, сина – Иван Маразов, а пък внучето съм аз, понеже сме през 10 години. Това е едно духовно братство, което дава удивителни резултати”.
Авторът прочете свои стихове, между които и стихотворението посветено на Владимир Талев – син на известния писател Димитър Талев – „Крипта“ – един изключителен човек и патриот, допълни Гранитски.
В края на тържествената вечер Валерия Велева се обърна към присъстващите с призив-обръщение: „Тук виждам много академици. Държавата ни се намира на особен кръстопът, обществото ни е в разруха. Призовавам да се чува повече вашият глас. Вас ви няма! Имате възможност да говорите. България има нужда от вас, от вашия опит, от вашето знание, от вашите имена. България в момента няма имена, няма личности, няма водачи. А тук в този храм на знанието са най-изявените водачи на нацията. Моля ви не мълчете! Светли празници!
На всички присъстващи, както и на ръководството на БАН Иван Гранитски благодари най-сърдечно и в неговия си стил благослови Отечество България.
„ Да живее българското слово! Да живее Отечеството!”
Срещата завърши на чаша вино и сладки раздумки.
Репортаж и снимки: Sofiapress
