Уудсток – 3 дни на музика и мир

15 август 1969 г. Денят, в който музиката усъвършенства своя облик. Фестивалът Уудсток остава като най-голямото и паметно музикално събитие до ден днешен.


Идеята

Въпреки, че фестивалът остава в историята като празник на мира и музиката, подтикът за създаването му е бил най-натуралната човешка потребност – пари. Организаторите Джон Робъртс, Джоел Розенман, Арти Корнфелд и Майк Ланг не били на повече от 27 годишна възраст. Робъртс бил наследник на огромно състояние, чрез което искал да изкара още средства. Идеята била да се инвестира част от капитала в нещо, което да си заслужава. Но поради липсата на конкретна идея, той и неговият приятел Розенман пуснали обява в Ню Йорк Таймс, която гласяла: “Млади мъже с неограничен капитал търсят интересни и законни инвестиционни възможности и бизнес предложения”. Така се запознали с Ланг и Корнфелд, които пък имали идея да направят звукозаписно студио в Уудсток, Ню Йорк, където по онова време живели някои популярни музиканти. Но тази идея се трансформирала в организиране на музикален фестивал.



Организацията

Редица проблеми възниквали и в процеса на създаването на фестивала. Най-напред мястото, на което се спрели младите инвеститори, представлявало индустриален парк в Уолкил, Ню Йорк, а очакваните посетители наброявали 50 000. Напечатани били и билети, също – организирана храна, тоалетни… Всичко се движело под пълна пара, а до началото на фестивала оставали месец и половина. Тогава възникнал фундаменталният проблем. Уолкил се оказало неподходящо място. Жителите на града възроптяли поради уплахата си, че населеното място ще се напълни с всякакви дрогирани субекти, което би нарушило сериозно мира и би довело до по-сериозни проблеми. Всъщност, самият фестивал пропагандирал мир, но за стандартните домакинства възникнал въпросът – до колко може да се вярва на хипита под въздействието на… Нещо си? Притеснението стигнало дори до там, че в общината бил приет закон, който забранява провеждането на фестивала в града и околностите му. Друг проблем – разбирайки тези подробности, хората започнали да връщат своите билети, което създало допълнително напрежение и хаос. Тогава, в правилния момент се появил и спасителят. Макс Ясгур предложил своя имот, който възлизал на малко повече от 2400 декара. Това било чудесна новина за младите организатори, но трудностите останали. Въпреки връщането на билетите, изведнъж се разбрало че всъщност не 50 000, а 200 000 души се очакват. Т.е. каквато и организация да има – следва да се умножи. Повече тоалетни, повече храна, детски площадки. А всичко това включва сериозно вариране из различни администрации, много документация, работа и след като е в последния момент – главоблъсканица. 


Фестивалът 

Още преди официалния старт, поради сериозното забавяне с графика, оградата, маркираща мястото и служеща като транзит, от където си купуваш билет и влизаш – не била завършена. Два дни преди началото вече имало 50 000 души, които създали нещо като палатков лагер. Естествено, не можеш да кажеш на 50 000 души да се върнат и да платят такса. Следователно, какво се прави в такъв момент? Организаторите просто направили мероприятието безплатно, което води до другото естествено нещо – разчува се. Един милион души се насочили с колите си към имота на Макс Ясгур. Полицията била принудена да върне много от тях, защото мястото било запълнено. Цели ливади служели за паркинг, а голяма част от хората просто зарязвали превозните си средства на улицата и продължавали пеша. В крайна сметка, посетителите наброяват 500 000 души. По онова време, това било най-голямото мероприятие в света, събрало най-много хора на едно място. Младите организатори дори не предполагали какво създават. Тълпата била толкова голяма, че трябвало да бъдат наети хеликоптери, които да откарват изпълнителите от сцената.



Заключение

Уудсток се превръща в светиня за хипитата. Фестивал за музика, любов и мир, на който наркотиците, алкохолът, отварянето на чакрите и храната… Всичко е споделено с ближния, непознатия, с някой си, който повече няма да видиш през живота. Братство. Както казва музикантът Джони Мичъл: “половин милион деца на Уудсток бяха част от един висш организъм“. И докато това се случва, звучи музиката на изпълнители като Крийдънс Клиъруотър Ревайвъл, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Рави Шанкар, Жоан Баез, Сантана, Ху, Джеферсън Еърплейн и много други. 
След фестивала организаторите били с един милион долара задължения и 70 съдебни дела срещу тях, но въпреки това планирали повторение през 1970 година. За добро или лошо, Макс Ясгур отказал да предостави повторно имота си. 
Все пак, през годините се провеждат още няколко издания на Уудсток, отново забележителни, но… Първият е този с високата историческа стойност.

В материала са използвани снимки от Pinterest



Автор: Пламен Михайлов