Художникът от Вашингтон Дилън Мартинес изследва границите на човешкото възприятие със своите серии от стъклени скулптури. Както става видно от снимките, серията е озаглавена напълно подходящо Стъклени торбички с вода (Glass Water Bags).
На пръв поглед може да си помислите, че тези изображения са от обикновени найлонови торбички, пълни с вода – точно такива, в които носите златни рибки. Все пак може да се изненадате като разберете, че всъщност найлоновите пликове не са никак найлонови, а са направени от горещо изваяно стъкло. Изключително солидни и с тегло около 10-12 кг., тези невероятно реалистични скулптури са изпипани детайлно с издигащи се мехурчета, гънки от сплескваане и ръчно вързани възли.
Повлиян от традиционните техники за производство на стъкло, Мартинес използва съвременния и често нов подход към изкуството. Художникът експериментира с границите на материала.
,,С творбите си създавам сценарии, в които зрителят трябва да оспори собствената си способност да се движи между реалността и илюзията”, обяснява Мартинес.
За най-голямата стъклена водна торба, с височина 41 см, талантливият скулптор разкрива: без матрица, всяка бръчка е създадена поотделно, 100% стъкло. Направено в пещта.
Интересът към възприемането на обектите на Дилън произтича от факта, че той е далтонист. Скулпторът обяснява, че дефицитът в неговото зрение е алтернативен начин за вглеждане в обектите. “Очарователно е как нашите желания често преодоляват физическо възприемане на реалността. И това в, което вярваме, което мислим, че виждаме за нас е истината”, продължава той.
