Мара Макгрегър, Нейно Величество кралица Елизабет II, 1991: Кралския корпус на транспорта, Териториална армия, Ливърпул. Великобритания
Кралското портретиране е вековна традиция, но може да се нарече и предшественик на позиционирания егоизъм-изкуствено подреден образ, който има за цел да популяризира темата.
В историята, нарисуваните портрети са били привилегия само на великите и добрите (и може би не толкова добри). В западното изкуство учените смятат, че портретирането започва със стилизираните портрети на древните египтяни, продължавайки през гърците към римляните. От преди около 1500 г. моделът от картината започва да се обръща към нас, наблюдателите. Сега виждаме повече от тялото, дрехите и обкръжението им. Обикновено са включени обекти със символичен смисъл. И може би най-важното за модерната аудитория-очите им най-накрая се срещат с нашите.
Също така започваме да виждаме и повече от домовете им, тяхната земя и богатството им. Тези предимства ни дават всички разновидности на дирите и разказите за живота на кралските особи. Сигурността на династичната линия се подчертава, когато започваме да виждаме кралското семейство-съпрузи, съпруги и деца. Вижте този красиво подреден портрет на кралица Виктория, нейният възлюбен Албърт и техните 5 деца.
Тези портрети могат да красят стените на дворците, гражданските сгради и домовете на аристокрацията и благородниците. Най-ранният известен британски кралски портрет (рисуван докато е жив) е на крал Хенри VII от 1505 година.
В ранните портрети концепцията за автентично подобие е по-малко важна от днес. Стилизираните образи са били норма, представяща това, което кралете са искали да видим. Погледнете този великолепен портрет на Хенри VIII от Ханс Холбейн, горделив и висок, с подобие на бандаж, показваща неговата кралска мъжественост. тази картина е копирана и разпространена сред кралски приятели и посланици в кралството.
Навлизането на фотографията разкри нови начини за заснемане на нашите крале, но и за тяхното неочаквано и внезапно снимане. Популяризирането и опазването на кралските фотографии е трудна задача в дигиталната ера. Хореографираните фотографии са силно промотирани, за да покажат на света, че семейство Уиндзор е притежател на авторитет и дълголетие, като същевременно ги поставят здраво в съвременната епоха.
В тази официална снимка, най-големите и най-малките членове на фамилията се усмихват заедно пред камерата. Изглежда, че тази снимка може да бъде направена на всяко едно семейство-баба с най-малкото внуче в скута си и по-големите, които стоят около нея и хитрото дете, което отмъква чантата на баба си. Но ако погледнете на заден план ще забележите, че това не е обикновена снимка. Това е богат дворец, изпълнен със злато, безценни съкровища и много блясък. Огледалото зад тях изкуствено пресъздава това богатство в безкрайността. Критиците биха казали, че това е едно от най-богатите и възхитителни династични семейства в света, които се къпят в кралско охолство, докато много обикновени великобритански деца не успяват да се развиват, понеже живеят в мизерни условия и са пренебрегнати.
Снимката за 90-ия рожден ден на кралицата напомня на монументалния портрет “Кралско семейство” на Джон Уиннакот от 2000 година, рисуван за честването на 100-годишния юбилей на Националната портретна галерия. Висока почти 7 метра, пълна с цвят и дейност, тази картина има необичаен състав. Тя показва спокойно, неформално събиране, което е в ярък контраст с портрета на сър Джон Лайвър Джордж V и семейството му в същата стая през 1913.
Като управляващ британски монарх, Нейно величество кралица Елизабет II е модел на много портрети. Някои са станали национални съкровища, други са били силно и гласно критикувани. Нека да разгледаме някои от най-добрите и най-лошите портрети на кралицата.
