През май 2021 излезе от печат, издателство “Хайни”, новата книга на Василка Петрова-Хаджипапа със заглавие „Огледални вселени“. Това е петата книга на поетесата, която намира поетичен изказ на своите вълнения на български и на гръцки език. Движи се свободно като творец и в двете култури, намерила равностойно признание от читателите и критиката.
Книгата подслонява и част от предишната й стихосбирка „Орехови думи“, Издателство “Пламък”, 2009 г. Поетът Георги Константинов пише в послеслова към „Огледални вселени“: „Най-напред ще изрека съвсем убедено, че тя е вече една поетеса, станала знаково име и в българската поезия и във втората си родина Кипър.“
И продължава: „Не само литературоведите, но всички читатели на поезия, разтворили страниците на тази книга, ще се убедят, че имат пред себе си не единствено книга с добре избрани стихотворения, а важна за един творчески път стихосбирка, която е почти завършен творчески портрет.
Портрет, показващ вдъхновена, мъдро осмислила своите чувства поетеса, извисена духовно личност, разкрила до болка душата си. Завидно е умението на Василка Хаджипа да намира най-точните и същевременно най-изразителни думи за тази болка. Непременно трябва да допълним, че това природно умение да изразява себе си с оригинална образност, поетесата осветява с неповторимата си искреност. Съвсем естествено и непринудено всяко стихотворение подава ръка на другото, създавайки един впечатляващ цялостен образ на една тревожна поетическа душа. В нейните „Огледални вселени” се оглеждат не само небесните звезди, морските вълни, изгревите и залезите, но и всекидневните трептежи на духовния човек, на извисената човешка същност, стремяща се да разгадае всички въпроси на битието. Човешка същност, която сама по себе си също е необятна вселена.“
Из новата стихосбирка:
ВИДЕНИЕ
Завързах в сумрака
в двора под ореха
конете на мислите.
Сниши се небето.
Западаха от него мъртви
рояци черни птици.
Домашният питон – страхът
се мушна под леглото.
Нагорещи се до червено
прагът на дома.
Мета по пода
като топчета стъклени
надошлите
сини и кафяви очи.
Нарязах с ножица остра
гласовете на очакванията.
Зарових под пода
и Изгрева
и Залеза.
Дочух обаче –
някой в тъмното плаче.
Върху стъклото на прозореца
като туптящо сърце
се блъскаше
ранено врабче.
КЪЩА
Ще си издигна къща
върху боров сал,
ще посадя между гредите
цветя и зеленчуци.
Кипарис ще отгледам,
череши, тополи,
малини и вишни.
А после
ще си взема сбогом
и със сала,
уморена,
ще се впусна
срещу течението на реката
укротената и спящата.
Към миналото.
9. 10. 2020
МОЯТА МОЛИТВА
Когато остарея,
ако остарея.
Когато оглупея
ако оглупея.
Ако трябва
да забравя
всички езици
от моята Вавилония.
То моля те, Господи,
Вселена, Сила Висша,
да не забравя
майчиния си език.
Езика –
грапав
или нежен вик
в свещената черупка
на душата…
Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика.
Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър „Опит за летене“ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „Последната нощ на Сократ“ на Ст. Цанев. Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание „Неа Епохи“. Превела е редица съвременни български поети и прозаици на гръцки, публикувани в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър.
Първата ù книга със стихове „Глътка въздух“ е публикувана 1983 г. в Кипър на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година бива публикувана от издателство „Балкани“ книгата ù „Отложен живот“, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като „емигранти“ на тази земя. Следващата стихосбирка „Орехови думи“ е издадена 2009 година от Издателство Пламък. Същата година публикува в Кипър стихосбирката „Единствената дума“. Нейни стихотворения са превеждани на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в множество кипърски, гръцки, български и други антологии, вкючително световни.
