Възстановяването на идеята за мироопазващите сили в Донбас демонстрира желанието както на Русия, така и на Украйна да запазят малко пространство за дипломатически маневри. С такива инициативи за мир всяка страна се стреми да покаже ангажимента си за мирно разрешаване на конфликта в Донбас и да обвини другата страна за неуспехите на преговорите. Действителното разполагане на мисията на ООН все още е малко вероятно.
Конфликтът в източната част на Украйна продължава, въпреки няколко мирни инициативи и двата пакета споразумения от Минск. Въпреки че интензивността на борбата е намаляла в сравнение с тежките сблъсъци през 2014 г. и началото на 2015 г., едва ли можем да говорим за функциониращо прекратяване на огъня. Обитателите сред войниците от двете страни, както и цивилните, които живеят в близост до фронтовата линия, не си тръгват.
В същото време се разработват непрекъснато различни пътни карти и планове, за да се помогне за осъществяването на прекратяването на огъня и накрая да се разреши конфликтът. Последната инициатива е изпращането на мироопазващи сили на ООН до разкъсания от войната Донбас. През септември тази година Русия и Украйна представиха две различни визии за потенциална мироопазваща мисия.
Неуспешният минал опит
Идеята за мироопазващите сили в Източна Украйна не е нова. За първи път се появи още през есента на 2014 г. По това време Киев прокара идея за мисия на ООН, за предотвратяване на евентуално ескалиране на конфликта след подписването на споразумението от Минск. Например през февруари 2015 г. по време на тежките боеве край град Дебалцев в района на Донецк, украинското правителство изпрати молби до Съвета за сигурност на ООН и до ЕС за създаване на мирна мисия за Донбас. Въпреки това, след многобройни двустранни и многостранни разговори, Украйна намери малко подкрепа от основните си партньори, особено от САЩ, Германия и генералния секретар на ООН.
Следващият кръг от мироопазващата епоха започна през 2016 г., когато украинският президент Петро Порошенко изрази идеята да покани миротворци да защитят бъдещите избори в контролираните от сепаратистите области. Той дори предложи “полицейската мисия на ЕС” или “мироопазващата мисия на ОССЕ”. Въпреки че, когато Нормандската четворка разгледа въпроса, преговорите не успяха, защото позициите на страните бяха съществено различни. Русия и Украйна като цяло се съгласиха с идеята за мироопазващи сили, но не успяха да се споразумеят за техния брой, въоръжение и достъп до украинско-руската граница.
Руското предложение
Разговорите за мирна мисия в Донбас бяха възобновени, след като американски гражданин, който беше част от SMM на ОССЕ в Украйна, умря през април 2017 г. от взрив на мини. Президентът Петро Порошенко обсъди въпроса с държавния секретар на САЩ Рекс Тилерсън и министъра на отбраната Джеймс Матис и изрази намерението си да повдигне този въпрос по време на 72-рата сесия на Общото събрание на ООН.
Въпреки това, Владимир Путин е първият, който обяви действителен проект. На 5 септември той определи ключови моменти от руската визия за мирната мисия в Източна Украйна, по време на пресконференция след срещата на върха на страните от БРИК. Същия ден Русия представи проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Първо, според руския план, тя не трябва да бъде мироопазваща мисия в пълна степен, която се занимава с прилагането на мира и укрепването на мира. Мисията не трябва да осигурява нищо друго освен въоръжена защита на наблюдатели на ОССЕ. “Сините каски” трябва да носят изключително леки оръжия. Второ, мисията трябва да бъде разположена само на първа линия. По-късно в телефонния разговор с германския канцлер Ангела Меркел руският президент се съгласи да удължи мандата на мисията до цялата сепаратистка зона, за да защити наблюдателите на ОССЕ по време на посещенията им.
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова обаче обяви, че разполагането на мироопазващи сили на цялата територия на Донбас ще попречи на прилагането на споразуменията от Минск.
Трето, мироопазващата операция можеше да се осъществи само след прекратяване на огъня и изтегляне на тежки оръжия и тя трябваше да бъде активна в продължение на шест месеца след това. И накрая, Украйна трябва да обсъдят и да се споразумеят за мисията с представители на самопровъзгласилата се Луганска народна република.
Отговорът на Украйна
Албанският алтернативен план за потенциалната мироопазваща мисия в Донбас бе оповестен на 7 септември от президента Порошенко по време на ежегодното си послание в парламента и по-късно потвърдено от постоянен представител на Украйна в ООН.
Украйна застава зад идеята за пълна мироопазваща мисия на ООН в Донбас, която може да помогне за възстановяване на мира и териториалната цялост на Украйна. След това мисията трябва да действа не само на фронтовата линия, но и на цялата територия, контролирана понастоящем от сепаратистите, включително на границата с Русия. Освен това, според принципите на ООН, Русия като агресор не трябва да участва в мисията и трябва да бъде изключена от “сините каски”.
Освен това Украйна не признава сепаратистите като страна по конфликта и следователно не е съгласна да договаря параметрите на мироопазващата мисия с техните представители. И накрая, не трябва да има връзка между отмяната на санкциите срещу Русия и нейната готовност да подкрепи идеята за мисията на ООН. На 20 септември 2017 г. Петро Порошенко в речта си в Общото събрание на ООН повтори искането за разполагане на международни мироопазващи сили в Донбас.
Международната общност приветства ангажимента на Русия да се ангажира в диалога за мироопазващите сили в Донбас, но критикува руското предложение. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Хедър Науер обяви официална позиция, според която мисията трябва да има възможно най-широк мандат, за да гарантира мира и сигурността на цялата окупирана територия на Украйна, включително на украинско-руската граница. Заместник-говорителят на германското федерално правителство Улрике Демер твърди, че мироопазващите сили трябва да бъдат активни в целия район, контролиран от сепаратистите, и че преговорите за мисията не трябва да включват сепаратистите.
Също така, санкциите срещу Русия ще бъдат отменени едва след пълното прилагане на споразуменията от Минск. Германия и Франция решиха да изработят обща позиция в това отношение. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, подкрепи украинското предложение за разполагане на миротворци и на украинско-руската граница.
Дълбоки спорове
Освен споменатите по-горе, има много други, които могат да предизвикат разгорещен аргумент между Русия и Украйна. Въпросите за броя на миротворците, тяхното въоръжение и рамката на техния мандат остават отворени.
Основната и може би най-важната разлика между руските и украинските предложения обаче е признаването на ролята на Русия в конфликта. Кремъл иска да се представи като посредник, който има за цел да уреди конфликта между украинското правителство и сепаратистите в Донецк и Луганск. От тази гледна точка е логично, че Русия също иска да изпрати мироопазващия си контингент.
Досега Русия успешно се представи като посредник в контекста на Минския процес: руски представител подписа споразумението от Минск като гарант заедно с Германия и Франция, а руски наблюдатели участват в специалната мисия за наблюдение на ОССЕ. Украйна, от друга страна, се стреми да представи Русия като агресивна страна в конфликта. Следователно, според принципите на ООН, не е позволено на агресора да участва в екипажа на мироопазваща мисия. Такива позиции са взаимно изключващи се. Ето защо конструктивният диалог за мисията е много труден.
Възстановяването на идеята за мироопазващите сили в Донбас демонстрира желанието както на Русия, така и на Украйна да запазят малко пространство за дипломатически маневри. С такива инициативи за мир всяка страна се стреми да покаже ангажимента си за мирно разрешаване на конфликта в Донбас и да обвини другата страна за неуспехите на преговорите. Действителното разполагане на мисията на ООН все още е малко вероятно.
Но ако все пак се вземе решение, не бива да се налагат прекомерни надежди за бързо и успешно разрешаване на конфликта. От една страна, ще отнеме известно време, докато първите “сини каски” ще се появят на земята в Донбас. От друга страна, те ще допринесат за замразяването на конфликта, а не за решението му. Това може и да е приличен вариант, като се има предвид постоянното обстрелване и жертви. Въпреки това, остава голям въпрос дали може да гарантира устойчив мир в дългосрочна перспектива.
Автор: Васил Микхайшийн, научен сътрудник в Института за международна политика в университета “Хелмут Шмид” ( Университета на Федералните въоръжени сили в Хамбург, Германия).
