След рекордната за китайските международни инвестиции 2016, приключващата 2017-та бе година на засилен централен контрол и се превърна в началото на нова ера – тази на “рационалните инвестиции“.
Те са такива, които трябва да добавят стойност към основния бизнес на компанията инвеститор, a на макро ниво – към
китайския пазар и икономика, а и са в съответствие с инициативите Китай – Централна Източна Европа 16+1 и “Един Пояс – Един Път”. Времената на “нерационални”, имиджови инвестиции са в миналото – придобиванията на футболни отбори от химически компании, или на карго авиолинии от компании-
производители на металорежещи машини вече не се разрешават от регулаторните органи. След дълъг период на недостатъчен интерес и нереализиран потенциял, това е покана за добре подготвени български предприемачи да се активизират.
На 15-ти декември в Шанхай, адв. Асен Велинов от адвокатска кантора Co-Effort и Шанхайскта Комисия по Търговия поканиха представители на 68 китайски компании-инвеститори на семинар за обсъждане на инвестиционните и бизнес възможности в Централна и Източна Европа, с акцент върху Австрия, Унгария и
България. Покана за участие получиха над 4000 компании в региона на Шанхай с вече реализирани международни инвестиции в различни сектори, както и инвестиционни фондове. Най-силен интерес има в сферита на технологиите (автоиндустрията, медицинските и новите/еко-технологии), земеделието, услугите и потребителските стоки, и към възможностите за продобиване на утвърдени марки в хранително-вкусовия и козметичния сектор. Интересът на много от компаниите се дължи на процеси в рамките на Китайския – например, заявените амбиции на държавата да се превърне в световен лидер в сферата на чистите/зелените технологии, и повишените покупателна способност и апетит на китайския потребител за непознати, но висококачествени продукти и брандове.
Дългогодишният фокус върху марки от по-познати на Китай държави е довел до пренасищане на интереса
към тях, и съответно дава възможност за навлизането на нови такива.
Търговският Консул на България в Шанхай г-н Костадин Джатев представи страната и нейната бизнес среда, а презентацията на българския предприемач г-н Данаил Искров акцентира върху възможностите в IT индустрията. Интересът на представителите на китайските медии бе привлечен и от неизвестния за тях до
момента факт, че в България се реализират многобройни международни филмови продукции – канализирането на този интерес също има голям потенциал , т.к. китайската филмова индустрия е на път да задмине по размер американската такава. Възможностите за интересни регионални структури бяха споменати и в останалите презентации, както и бяха дадени примери за успешни не-китайски инвестиции в България и региона.
Регионът и страната ни са познати на компаниите, които реално инвестират извън Китай, но много от тях цитират липсата на адекватно разработени и представени проекти, както и бавната реакция на таргет компаниите.
България е в изключително добро положение най-после да материализира потенциала си по отношение на Китай – предстоящата в края на 2016-та година среща на Премиерите на 16-те Централно и Източно Европейски Държави и Китай (Инициативата 16+1) в София, както и обявяването на 2018-та като Година на
Туризма в рамкките на 16+1, предполага фокус и засилено присъствие на държавата ни в Китайското медийно пространство, и увеличаване на обмена на туристи и делегации.
Рационалната бизнес насока предполага фокус върху сделки, които са издържани от бизнес и правна гледна точка. Китайските инвеститори също имат ясното съзнание, че след няколко години на мащабен изходящ инвестиционен поток, те имат солидни активи извън Китай – т.е. в юрисдикцията на международни съдилища – още един обективен фактор за рационално отношение към инвестиционната активност и
внимателно структуриране на сделките.
Рационалността обаче е двупосочна – това дали китайски пинвеститор е оптималния избор, особено при възможност да се работи с такъв от държава с по- дълги традиции в региона и потенциално с по-близки до българските бизнес култура и практики, също трябва да бъде направен рационално от българските
предприемачи.
3.5