На 30 август от 18:30 часа галерия Арт Маркони представя изложбата “Извисяване” на Любен Пашкулски.
Трудно е да бъдеш себе си, да имаш разпознаваем стил и едновременно с това – да бъдеш различен. Преситената публика иска винаги нещо ново, провокативно, но ако не улучиш мярката – ще те разпъне.
Любен Пашкулски не е от творците, които угаждат на публиката и се съобразяват с когото и да било. Той е верен на себе си: обича овала на женското тяло, бездънната прозрачност на очите, твори по законите на красотата, държи на своя философски прочит за човешките взаимоотношения, духовния баланс, мисията ни на този свят, достойнството…
И все пак тази изложба впечатлява със своята различност. Може би защото Пашкулски за първи път ще покаже във Варна маслени творби, макар и само две. Той е познат най-вече с неповторимия си, въздушен акварел и графичните си творби със суха игла. Вглеждайки се в новите му картини, основно датирани от 2018,/ не можем да не бъдем обхванати от усещането за нещо ново и различно. Улавям желанието му да покаже, че силата на въздействието на произведенията му не се дължи на подчертаната женска красота. Тя не липсва в новата изложба – напротив, отново има доминираща роля. Сюжетите му са провокативни, изобилстват и женски гърди, и сочни заоблености…Странно ми е, че маестрото, който винаги ме е впечатлявал с невероятния си, много фин изказ по отношение на женските прелести, този път е прям. Обичам да цитирам пред дами, тревожещи се за килограмите, натрупани в долната половина на тялото, негови думи по повод пищните форми на наша обща приятелка: „Виж Ваня, колко еВАЗЕСТА тази жена. Много мед, много сладост има в нея.” Точно в тази изложба обаче, картината, изобразяваща изящните очертания на обърната в гръб женска фигура е надписана собственоръчно от автора „Задник”. Питам се, кое е накарало автора да измени на своя светски маниер. Кое сгъстило гамата в творбите и излъчването на цялата експозиция и е вмъкнало в нея наситените нюанси на синьо, виолетово, бордо. В същото време фриволно закачливите сюжети са отстъпили на библейските. „Неземна любов” е противопоставена на „Адам и Ева” но и в двете се усеща драматизмът на обреченият избор. Тази обреченост ни посреща и в картините „Родилка”, „И роди се…”, „Майка”, „Майчинство”. Може би не случайно единствените маслени творби в експозицията са изпълнени върху дърво, не на платно. Сюжетите им изобразяват „Спасителят” и „Богородица с младенеца”. Напомнящи икони, без да са и имат претенциите на такива, те ни пренасят в друго измерение, където естествен завършек са други две творби – „Разпятие” и „Възкресение”.
Живеем в лицемерно време, в което нещата отдавна не се наричат с истинските им имена. Задоволяваме се със заместители на истинска храна, на истинско общуване. Приемам тази изложба като своеобразен протест или напомняне – светската суета е преходна. Истината е в силата да отстояваш себе си, запазвайки достойнство.
Малцина са авторите, съхранили своя младежки дух и творческа енергия прехвърлили прага на осемдесетте. Щастлива съм, че моят професионален път е белязан от красивите, изпълнени с много мъдрост и житейска философия творби на Любен Пашкулски.
