Настоящата изложба в галерия „Лоранъ” показва работи от различни творчески периоди,
между които преобладават тези от 40-те и 50-те години.
Първото откриване за 2020 г. в Галерия „Лоранъ“ ще се състои на 29 януари от 18.30 ч.
Името на Маргарита Милиджийска за мнозина е малко известно. Животът и творчеството
й минават, като че незабелязано, в сянката на житейските събития и авторитети. Сещаме се за нея
по повод 110-тата годишнина от рождението й с желание да върнем в културно обръщение
творчеството й, за да го направим разпознаваемо сред по-широк кръг зрители и ценители.
Възкресяването на името на Маргарита Милиджийска за публиката се случи преди 14 г.,
когато Националната художествена галерия направи нейна голяма ретроспектива.
Изложбата в Националната галерия през 2006 г. пренаписа разказа за художничката и
показа задълбочената й творческа история. Благодарение на представянето и каталога с
изследвания на Анелия Николаева и Димитър Димитров тя получи необходимото за
достойнствата на нейната живопис признание.
Маргарита Милиджийска е родена на 29 април 1910 г. в с. Драганово, Великотърновско.
От 1921 до 1929 учи в Русе, след което през 1931 г. продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружество на новите художници, 1936 г. и участва в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 г. е нейната първа самостоятелна изложба в Пазарджик.
Същата година придобива свидетелство за педагогическа правоспособност по рисуване и руски
език и започва да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането и в София е като
учител по руски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945 – 1949). В периода (1949 – 1974) става преподавател по същия предмет в Художествената академия, където поколения студенти и художници я помнят като педагог без да предполагат, че ги учи художник. През 1957 г.,предполага се, поради формализъм, е освободена от СБХ, а чак през 1995 г. е допусната отново.
Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се
житейските обстоятелства я правят непозната за публиката. Първата й самостоятелна изложба в
Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби. Умира на 31
юли 2001 г. в София.
В експозиционното пространство има жанрово разнообразие. В колекцията доминират портрети и автопортрети. Голямо форматните й платна са с подчертано силен и ярък колорит, докато „Портретът на Валя“ е нежно очарователен. Всички те имат характеристики, които притежават и останалите произведения. Това са изобилното живописно напластяване, наситената цветност в кафяво- червеникава гама. Лекото минаване с четката върху композициите, обобщава плановете и прави очертанията на формите неясни. Същото е присъщо и за натюрмортите, чиято богата живописна материя най-ясно се различава в „Натюрморт с дюли“, „Натюрморт с патладжани и домати“, „Лилиуми“ и др. Във фигуралните композиции откриваме необичайни гледни точки към обектите и силна експресия при полагане на мазките.
