Хосе Марти (28.01.1853–19.05.1895) – национален герой на Куба, поет, революционер, идеолог на революцията в Латинска Америка
Хосе Марти е кубински национален герой, поет, писател, политик, публицист, философ и борец за независимостта на Куба от испанските колонизатори. Известен е и като Апостола. В литературните кръгове се счита за основоположник на модернизма.
Хосе Марти е роден на 28 януари 1853 г. в Хавана, в семейството на испански военен. Независимо от консервативния си баща, той се развива като любознателен и свободолюбив млад човек. На 16-годишна възраст Хосе Марти се включва във въстанието от 1868 г., за което написва едно от първите си стихотворения “Десети октомври”. Малко по-късно издава в. “Свободно отечество”. За тази дейност е арестуван и след няколко месеца каторга е депортиран в Испания, където политическият климат е по-свободен. Тук той записва университета в Сарагоса и след 6 години напуска Испания като дипломиран юрист и философ.
През 1895 г. Хосе Марти се завръща в Куба и се включва в битките на втората освободителна война срещу испанците. Загива на 19 май 1895 г.
А широко е сърцето ми, побира се в него всичко…
Той бърза, бърза нишката червена на борбата в съдбата си да заплете и стиховете му след него да засветят като многоточия на дълг изпълнен и безсмъртие без залез. Бърза, още на 16 стъпва юношески в жаравата на революция, която само дума е в началото, но после се превръща в клада, в пожар, сред който живота му изгаря, но духът му с цвета на знаме посоките над Куба осветява. Той бърза, защото знае: „До запъхтяване са бързи времената!“
И колкото повече страници времето разлистваше, обиквах неусетно, неизмеримо Хосе Марти, защото в храма свой на слово пребогато допускаше ме и ме водеше, и води ме нататък… А тук, до прага, за олтара завързани, са всички песни на душата му: за живота, природата, детето, любовта. А те на Куба символ са, на Куба! В този храм със свят и обозрим и неизброден, където той мечтае: в миг възвисен възкликва: „Кога, о песен моя скъпа, на твоя скут ще мога да отдъхна?“, аз песните му слушах, слушах, слушах… И се отваряха зад думите, от думите световете цветни и безцветни на душата му, на Куба, на света. И вече бе преодолима високата словесност на поезията му. И бе възможно в подножията и по върховете на историята на Куба да премина, да осветя сърцето си с поглед на капка и негова сълза, с милувка на цвете и изгревче куршумено, да заключа у себе си плач на дъжд и на дете, смях на утро и мълчание на пътник като залез над света. И ставаше понятна философията му за дълг, борба, любов. Безредно и безпосочно живях и пак живея сред този храм, от словото му украсен, подреден и осветен. С духа на автора му, на Хосе. Името, което отронваха децата вън в градини и по балкони. Името, което под портрета му стоеше – символ на присъствие за обич. Името, което куба поверила е на свободата и живота, за които той роди се, работи, бори се и умря. А смърт за саможертвали се пред олтара на родината си няма. Хосе предрекъл всичко е за себе си: „Не в пурпур, аз в кръвта си се облякох!“ „За нас, за всички:“… със слънцето расте дългът; залязва от Слънцето по-късно той. А за поетите и първом за самия себе си: „Пред стиха накичен, риторичен, предпочитам стиха естествен.“
И замечтан понякога стоя на прага на този свят от песни, и времето прелиствам. А то изпълнено е от живот, „живот като товар на мравка“, с природа, в която „листата шушнат сякаш са бъбриви прислужничи“, с хора, готови да изгорят в орбитата на борбата и с такива, които „доволството си гледат и са глухи към дивното съгласие всемирно“.
На този праг захласвам се от тиха, тиха нежност за ласка бащинска, която едничък израз има само: „Сине мой“. „Изплашен от всичко, аз се приютявам в тебе!“. За него той е конник за пътищата на живота:
„Яхнало гръдта ми,
то юзда изплита
с малките си пръсти
от косите мои.“
А той, Марти пребродил свойто време видял и преживял е:
„Видях криле от изумруди
да никнат у жени красиви
и да излитат пеперуди
от смет и пепелища сиви“
„Видях орелът в синевата /ранен летежа да не спира/ и от отровата змията /във свойта дупка да умира.
Прозрял е, че:
„Мъка и дълбока, и света,
между мъките безбройни зная:
робството на хората това е
мъката голяма на света.“
И аз, обжарен от словото му поетично, разбирам смисъла голям на делото му, съградено и от тях: Поезията му го е повела през царството на детството, за да отиде в усойни и слънчеви места в живота и в природата, през дебрите на злото да премине, в подножието на свободата да издъхне. Разбирам: тя го е отвеждала направо в бъдещето. И някъде из пътя, като с тръба са прозвучали думите му: „Аз ще променям стиха чрез яснота“ и „аз все така ще пиша с мойта кръв! „Така животът става истински реален: „Добре е да умреш, ужасно – да живееш мъртъв.“ И още за стиховете свои: „Това са ударите на сабята на моето сърце – те са моите войници.“
И все така – в утрино, вечерно, в денно време, в дни и нощи с различни имена, в години, чиито числа със живота ми растат, аз присядам тих и гневен на скутите на неговите песни. Най-близо е до мен тогава, когато самотата ме връхлита, кога замръкват очите на любовта или ми плисне светлината им. Защото силният е силен и чрез добротата, и чрез нежността; и с бойното си слово и с думата, която пее. И все по-трудно тъмнината на отчаянието ме побеждава, защото вече знам, че преди мен Марти изрекъл е: „Който носи светлината е самотен“. И вярвам, че тъмното в душата ми за кратко ще е, ще я прогони лъч внезапен и очакван. И макар през поражения преминал, чрез думите на Хосе Марти зова: „На Любовта войници нека станем!“. Повтарям споделеното от преди нашто време от него за любимата, когато сме при нея: „Прегръщайки те силно, аз сякаш целия живот прегръщам“. И се обръщам към обичта като към богиня свята пак с неговите думи: „Любов, творецо съвършен и чуден!“ Навярно чувството свещено понесло е Марти върху крилете на словата поетични: „И аз във сините пространства се възнасях“.
Щастлив съм, че тези крила и мен понесоха из ясни и загадъчни пространства, излитнали от там – от неизмеримо богатия свят на поезията, обезсмъртила поета и родината му Куба. И нека стихнат юношеските ми страсти и умилението ми отстъпи на възмъжали думи, които пак са пълни с обич към Хосе и Куба, но казани по мъжки, от поет, приседнал върху скутите на неговия живот и на неговото творчество.
Да, аз обикнах от миг този благороден човек, великолепен поет, мъдър философ, проникновен и воюващ публицист, борец; за свободата на кубинския народ. С гордост преминах мислено през пътеки и бродове, където го е водила революцията, където е сътворявал истинското слово за истинския живот, където е търсил реализирането си като личност и творец и съвършенството. За да се роди в метафора, която после и децата ще виждат с очи – да стане знаме на справедливостта, оплодена от срещата с учителя си в лицея, с поета Рафаел Мария де Мендаве. Да го наричат баща на революцията, да го отъждествяват с Куба, да стане национален герой за нея. Аз преминах, пътувайки и кратко, и дълго, през остров „Пинос“ и Испания, през техните затвори, където погледа и мисълта му са затваряни, през съкровището на класиците на Златния век на испанската литература, през времето на Хорхе Манрике, и Франсиско де Кеведо, бащата на модерната проза, от които силно се влияел. Пропътувах мислено Мексико, Гватемала, Венецуела и Ню Йорк. Преминал преди мен, той обиква този латиноамерикански свят, народите му и става ратник за свободата им. Там се зачева, расте и узрява у него идеята за освобождението на своята родина Куба от колониалното испанско робство. Тази идея е вдъхновила душата му, за да роди звън поетичен като звън от сабя: „Човек не трябва да създава стихове само за да каже, че е весел или тъжен, а да бъде полезен на света!“ И се хвърля с плам и жажда с огъня на сърцето си да размрази скованата Америка“.
И пак в родината, и пак в Испания, и после в САЩ, където и вестникар и поет е. Където сбира съмишлениците-кубинци и рада се кубинската революционна партия, и се захваща национално-освободителното въстание в Куба. Където под пръстите му изгряват страниците на органа й – вестник „Патриа“. И пак в родината за кратко, за да се хвърли в пламъците на въстанието и да… изгори сред тях в най-красивия за певеца на красотата Хосе месец май на 1895 година.
Не, светлината не стихва, светлината на живот като този на Хосе Марти. Той е същият като този на моя Ботев, на българския Апостол Васил Левски. У мене, в Куба, над света. Защото самото дело е високо и неумиращо. А словата, цялата поезия, събрана в приживе излезлите му от печат книги: „Исмаелильо“ /1882/ и „Прости песни“ /1891/ и издадените след смъртта му: „Свободни стихове“, „Любовни стихове“ и „Цветя на заточението“, е венец и трънен като този на Исус, и лавров като този на Вечната Слава. От него упоен, и озарен от сиянието на поезията на Хосе Марти, аз живея възвисен, с мъдростта и красотата му. И съм благодарен, че го има този храм и свят от слово, на чийто скути присядах там, в Куба, тук, в моята родина. Не гасне у мен оня миг: над океана ни дърпаше безкрая, под крилата на самолета ни се отдалечаваше една легендарна земя, родила и Хосе Марти. Тя все ми изглеждаше като завързана със слънчеви въжета за всемира, за да не се удави в робството. Дочувах гласчетата на деца: „Марти“, проблясваха буквите не на моите просветители: Хосе Марти, изговаряха мъже: „Марти“. И неусетно като божествено проникване у себе си дочух: „Хосе Марти“. Изрекох неговия стих: „И аз във сините пространства се възнасях…“ И, извисен сред сините пространства над Куба, видях синьото огънче в очите му в очите на Че Гевара и Фидел Кастро, на погледи, зашеметили погледа ми като полета на самолетните крила над океана. И аз разбрах, усетил бях дълбоко, завинаги почувствах: Обичам Хосе Марти. Заради всичко, което изповядах.
Петър Андасаров
ДИПТИХ ЗА ХОСЕ МАРТИ
Заслушан в твойте „Прости песни“,
догонвам звъннали мечти.
Къде е Куба – да проблеснат
очите ти, Хосе Марти?
Понесъл твоята идея,
гореща обич в мен кълни.
Къде е Куба – да запее
сърцето ти, Хосе Марти?
Усетил дръзкия ти порив, свободният ми дух лети.
Къде е Куба – да разтвориш
душата си, Хосе Марти?
Не съм на палмите в страната
роден, поете, но го знам –
на Куба все ще съм приятел
и мойта обич ще е там.
Ще броди в слънчева Хавана,
ще среща грейнали очи.
И с песните на океана
симфонично ще звучи.
А късно вечер ще намира
в небето своята звезда –
от нея все тъй ще пулсира
мечтата ти за свобода.
Петър Динчев
Снимка: Facebook
