С художника и изкуствовед Калин Николов разговоряме по повод откриването на изложбата „Български аткьори“ на художника Константин Щъркелов в галерия “Стил”, за която споделя, че подобна ретроспекция не се е случвала от години. За човека и твореца, за сантимента му към природата и значението на неговите платна прочетете в следващите редове.
Настоящата изложба се занимава с играта, образа, маската. Защо именно актьорите са в роля, а не като самите себе се?
Едва ли има някаква особена тайна, Щъркелов не е търсил определен философски наратив. Изглежда са му е поръчано отнякъде, от някакво издание да нарисува тази серия. Той е направил нещо повече от обикновени илюстрации – портретите се се получили сложни, актьорите са в роли. Показал е нещо, което като че ли е е много очаквано от него, все пак той е свързван предимно с пейзажната си живопис. В началото на 20-ти век много са били рисувани артисти. Защото какво по-вдъхновяващо от това да наблюдаваш играта? Човекът винаги е статичен, а именно ролята е това, което прави нещата доста по-интересни и психологически плътни.
В какъв период от живота си той работи върху тези портрети?
Предполага се, че той ги е направил наведнъж, като известно време е работил само върху тази своя работа. Това се случва някъде около края на 30-те, началото на 40-те за едно издание. Въпреки че е е правена набързо, създава една удивителна серия и е добре, че най-накрая има възможност да се покаже.
Бихте ли разказали нещо повече за човека Щъреклов?
Знае се, че той не е получил някакво особено академично образование. Готви се сам и животът го изтласква нагоре. Прехранва се като млад с изкуство, прави картички към една книжарница и така нататък. Това само показва какъв мощен талант е. Все още се спори за него. Едни казват, особено казваха навремето, че това е салфетъчен акварел, че това не е кой знае какво, че 20-ти век отхвърля тези реалистични форми. Че той дори е изхвърлен от Съюза на българските художници и гладува известно време във Варна. В живота му има и други злочестини – по време на войната върху къщата му пада бомба и унищожава голяма част от неговите пейзажи. Години наред за него няма почти нищо. Едно каталогче с картини и толкова. Е да, но този творец е реабилитран и продължава да вълнува. Него го знае всеки.
Художникът е също така и поет и бохем?
Има история как един път се напиват с цар Борис. Царят по това време иска да се жени или има любов с една еврейка. Обаче нито ранга му, нито обществото ще позволят да се люби с нея. Той реве пред тях, казва колко е нещастен и тогава Щъркелов се отделя от компанията и написва стихотворението, което след това музицира. Това е прочутата тогава градска песен „Да пием, да пием от мъка“.
Да се върнем към неговото творчество. Константин Щъркелов е по-известен повече със своите пейзажи и с акварела. Може ли да разкажете нещо за техниката му в графиката?
Този почерк се среща, характерен е за руската реалистична графика. Има редица български художници, които също вървят в този дух. И живописецът Борис Денев, театралният художник Асен Попов, още навремето Никола Попов – Щъкрелов участва във формирането на първата негова изложба. Така че този стил не е като да не присъства никъде, той е реалистичен, характерен. Обаче внимателността, някаквата шашма, това, че всички са дадени в някакво емоционално напрежение говори много за портретиста Щъркелов. Не рисува по снимки, умее да улавя състоянието и да го пресъздава.
Той и за своите пейзажи, че не обича да рисува по снимка, а да бъде сред природата, за да улови нейното движение и емоцията на мига.
Да, голям майстор е той, много голям…
Как определяте мястото му сред българските творци?
Какво да кажа. Малко преди неговата смърт той не е толкова виско ценен у нас. Даже напротив, критикуван е остро. Едно английско списание обаче пристига до него малко преди смъртта му и той успява да види, че е поставен в класацията на десетте най-добри акварелисти на 20-ти век. Сложно е да се каже десет, пък пет или сто големи. Можи би това, че все още прави впечатление, че вълнува до днес говори достатъчно, че е художник с определено силно място в нашето изкуство. Освен това той е много последователен творец. Заема позиция в реализма и си я следи през целия си път. Един акварел, който разчита на поетичността, но и на вярното отразяване на природата и на духа.
