Елисавета Шапкарева представи „Корен от мандрагора“

Текст: Анжела Димчева

 

Поезията е бутиково изкуство – само душевно извисени личности и духовно богати наши съвременници ценят магията на поетическото пречистване. В това се убеди публиката, уважила премиерата на новата стихосбирка на Елисавета Шапкарева „Корен от мандрагора“ (изд. „Изида“, 2023), състояла се на 27 март 2023 г. в НЧ „Николай Хайтов“ –  София. Очевидно поетесата върви по стъпките на великата си баба Елисавета Багряна, защото през последните години издаде няколко книги, стана член на Съюза на българските писатели и на Българския П.Е.Н.-център.

Елисавета Шапкарева преди премиерата в НЧ “Николай Хайтов” – София

Израстването на Елисавета Шапкарева е видимо в новата ѝ книга, обединила изминатото време и съхранената чувственост в едно лаконично и афористично изображение.

За стила на авторката и вложените послания в книгата говори доц. Людмила Малинова: „След две книги с хайку, две с лирика и множество стихотворения в сборници и антологии, Елисавета Шапкарева споделя духовния си свят в поредната лирическа сбирка – „Корен от мандрагора“. Още в първите ѝ стихосбирки – с хайку, впечатлява умението ѝ да възприема света и да го осмисля по свой специфичен начин, пречупен през една асоциативност, която ражда нова образност и живописни словесни платна. Животът в тези миниатюри пулсира сред природата, изтъкан е от трева, дъжд, вятър, птици, дървета, утро и нощ, слънце и звезди, откроява се образът на планината. Жената съзерцава и изживява сама срещата с пъстрия свят, отекващ у нея. Понякога в стихосбирките ѝ той отеква и с красотата на звуковете, усетен е като „музика от Йоханес Брамс“; а човешката взаимност е почувствана като песен, „като адажиото от Албинони“, дори слънчогледите „звънят в тишината“…. Новата стихосбирка впечатлява още със заглавието, открояващо афинитета ѝ към особените растения: магнолия (екзотично, впечатляващо с хубостта си, символ на дълголетието – от „Тихо“, 2002 г.); мирта – вечнозелено, символизиращо славата, мира любовта, използвано в някои религиозни ритуали (книгата „Клонки от мирта“), мандрагора …  още от древността му приписват магическа сила, слага се в талисмани… Всички те асоциират с красотата, вечността, любовта, граничността, ритуалността… В самата им „фонетика“ има нещо магично, сякаш отвеждащо извън дверите на познанието, към необяснимото и непознатото, екзотичното и привличащото… Но изненадващо книгата започва с размисли за дякон Левски, а в друга творба, споделяща миг от живота, се откроява асоциацията, свързана с Ботев – припомнени са два недостигнати върха в историята и в съкровения свят на българите. Сякаш родолюбивата ѝ кръв избива от родовите ѝ корени, за да се превърне в слово-памет“.

 

Проф. д.изк. Цонка Великова, Елисавета Шапкарева и доц. Людмила Малинова

 

Публиката беше очарована от професионалния рецитал на проф. д. изк. Цонка Великова, която чрез глас и визия адекватно на емоционалния заряд на творбите изгради чувствената вселена на поетесата.

Романтичната класическа атмосфера беше дело на Кристиян Симеонов – флейта. Книгата е издадена с подкрепата на Министерството на културата – програма „Помощ за книгата“.

Д-р Любомир Талев със своята майка Елисавета Шапкарева

От новата книга „Корен от мандрагора“

 

Елисавета Шапкарева

♠♠♠

раните ми зарастват

все по-бавно и

по-трудно

 

не обръгва тялото

не обръгва душата

и дали не стават

по-чувствителни

 

а белезите остават

все по-дълбоки

и да ги поизгладят могат

само младите души

на внучките ми

 

благословени да са

 

 

♠♠♠

майките…

колко ни липсват

дори и когато

са с нас

 

как ни „тормозят“

със своите грижи

и своята

свята любов

 

как ни напомнят

че ставаме същите…