Били ли сте някога толкова влюбени в сцена от книга, която ви кара да мислите: “Е, от това би станало идеална картина”? Ако някога сте преживели това чувство, то вие споделяте подобно преживяване с многобройни художници. Но докато ние можем само да говорим за книги, които обичаме, художниците могат да опишат това, което чувстват. Затова те изразяват своето възхищение чрез произведения на изкуството, където литературата среща живописта.
От древността литературата във всичките ѝ жанрове е вдъхновила художници да разкажат история, посредством линии и цветове. Гръцката и римската митология, Библията и други свещени книги (ако ги считаме за литература) са най-разпространените източници на референции за художници. Европейските църкви и катедрали имат жива декларация за това колко библейски истории са повлияли (и все още го правят) върху живописта и изкуството изобщо. Повечето от художниците изобразяват фатализмът и дуалността на човечеството, които надхвърлят всяко понятие за пространство и време, и следователно са уместни дори в съвременните времена.
Но митологията и свещените книги не са единствените източници на литературно вдъхновение за картини. Стиховете също са жанр, който предизвиква велики творби в историята на фигуративното изкуство. Първата част от “Божествената комедия” на Данте- “Ад” е епична поема, която разказва за пътуването на Данте през ада, очистването и рая, по време на които се среща с толкова възлюбената си Беатриче.
От оригинални илюстрации на стихотворението, до действителните картини с различни стилове и техники, Божествената комедия е забележителен пример за литературен шедьовър, който вдъхновява велики художествени творби.
Както знаем, пиесите са написани, за да бъдат представени на сцената, но платното също може да бъде платформа, която прехвърля чувствата и емоциите от писмена форма във визуална. Великият Уилям Шекспир предлага на художниците разнообразен каталог с толкова много различни човешки ситуации, които биват изобразяване в многобройни платна. Независимо дали става въпрос за сцена на смъртта (Полиниус, Офелия, Дездемона, Ромео и Жулиета), или интригуващ диалог (Хамлет с гробаря, Хамлет с призрака на баща му …), няма как да не бъде нарисуван от някого.
За да илюстрира първата глава от “Алиса в страната на чудесата”, Салвадор Дали изследва всички възможности, които сънят може да предложи. Това, което получаваме за финал са множеството цветови нюанси, които допринасят за допринасят за пресъздаването на сънната атмосфера от фантастичния роман на Луис Карол.
От древността до наши времена литературата е мощен двигател в изобразителното изкуство. Симбиозата между тях запълва едина от мисиите на изкуството като цяло- да хвърля светлина в дълбочината на човешкото сърце.
