Латвийският художник Артър Берзинш провокира онлайн реакция след като предаде на живо във Фейсбук свое изпълнение, е което двама души се хранят със собственото си месо.
Парчето, озаглавено “Ешатология”, изпълнявано от Олга Куликова, Янис Михеев, Сура Нетъл, беше представено по-рано този месец в културния център Grata JJ в столицата на Латвия Рига. В нея една жена в бял костюм използва хирургически пинсети и скалпел, за да изреже малки парченца месо от гърбовете на останалите артисти, след което ги изпържва и ги храни с тях.
Проектът е получил много оплаквания онлайн, като някои коментатори в YouTube го наричат оферта за приемане на канибализъм от мейнстрийм аудиторята. Освен това е подаден сигнал и до полицията, съобщава изданието Sun online.
Берзинш отрича обвинението за “канибализъм“, като казва, че “размерът на дезинформацията в
Интернет сега е изключително голям“, в интервю за Арт Нюз. – “Няма насилие, никой не е принуден да прави нищо против неговата воля”.
Изкуството не винаги може да бъде красиво и удобно, казва той. “Това представление има много ясна метафора – дори прекалено ясна за неоконцептуалното изкуство, и ако искате да разберете идеята, то зависи от вас. И ако избягвате разбирането, вие ще видите всичко буквално”. И по отношение на канибализма: “Може ли да се смята, че нотка на гняв също може да се смята за престъпление?”.
Според Берзинш изпълнението е метафора на консуматорското общество. Погребването на детски играчки в началото на ритуала от двамата изпълнители има за цел да им покаже, че се отдръпват от условието за “върховно творчество” и “навлизане на територията на това, което екзистенциалната философия нарича “Das Man”, обяснява Берзин в коментар, във YouTube.
Художникът – философ обяснява, че консумацията е религията на нашето време. В съвременното общество все още не сме открили по-голямо значение на нашия живот, така че ние се пълним безкрайно “консумирайки, продукти, ресурси и един друг”, макар и умствено, а не физически.
“Вярвам, че единственото истинско благополучие е възможно чрез самореализация, но, ние се нуждаем от онтологичната дестинация. Докато нямаме, това самоосъзнаване е възможно само за истински индивидуалисти, което не означава много за духа на цялата цивилизация”, пише той.
