С оглед разбирането за еволюцията на тенденциите във фотографията на XX век в важно да се оцени значението на авангардната фотография във Ваймарската република (1919-1933). По-скоро като технология, а не като занаят, фотографията е идеалната изразна форма за бързо модернизиращо се общество. Някои авангардни художници ценят средството като най-подходящото предизвикателство към установените визуални практики. За други обаче фотографията предлага възможност за обективен визуален метод за противопоставяне на субективната психологическа енергия на екпресионизма. Тези две естетически позиции са известни като ‘’Neue Optik’’ – ‘‘Ново виждане‘‘ и съответно ‘’Neue Schlichkeit’’ – ‘‘Нова предметност‘‘.
Годините между 1923 и 1929 са динамичен период за авангардната фотография във Ваймарска Германия, а Щатлишес Баухаус е нейният най-важен форум. Основен фактор става присъствието на Ласло Мохой – Наг (1895-1946), новатор не само във фотографията, но също и в типографията, скулптурата, живописта, гравюрата и индустриалния дизайн. Безспорно най-влиятелният фотограф в немския авангард, мака ри унгарец по произход. Той вярва, че фотографията предлага универсален визуален език съвършено подходящ за прогресивните нужди на съвременното общество. През 1925 той излага своята естетика на Новото виждане в ‘’Malerei, Fotographie, Film’’ – ‘’Живопис, фотография, филм‘‘. Чрез средствата на камерата Новото виждане може да установи ново отношение с видимия свят и да преодолее ограниченията на човешкото зрение, чрез предизвикателство спрямо конвенционалните идеи за виждане, пространство и светлина; това виждане е илюстрирано от работата ‘‘От радиокулата Берлин‘‘ – 1928 г. Новото виждане също така се осланя на неконвенционални форми и техники, като фотограмата и фотомонтажа, които комбинират снимки със съвременна типография.
Мохоли-Наг създава самостойни композиции натюрморт, които демонстрират възможности уникални за фотографията. Образите на предмети от бита, гледани през стъкло, са обичайна тема, наред с фотограмите и многократното експониране, тъй като те се отнасят пряко към негативите на стъклени плаки, използвани вътре във фотоапарата. Ласло Мохоли-Наг прави редица снимки от върха на берлинската радиокула, построена през 1924-1926 г.; тя е най-новата стоманена конструкция по онова време в Германия. Тази снимка е една от най-абстрактните и геометричните в цикъла и е категоричен израз на неговата художническа естетика на Новото виждане. Кулата дава възможност на Мохоли –Наг да експериментира с перспектива от птичи поглед и едновременно с това да изрази своя интерес към индустриалните форми. В композицията няма какво да се съпостави- кулата не се вижда, няма хора или пътища. Пространството е плоско и абстрактно, местоположението- двусмислено. Освен това, чрез смелото каширане на кадъра Мохоли-Наг ограничава възможността на зрителя за преценка на сцената, превръщайки конвенционалните обекти в ареали от нюанси и абстрактни форми. Неуморната изобретателност на Мохоли-Наг го кара да експериментира едновременно с фотограма, фотомонтаж и пряка фотография в стремежа си да развие своето Ново виждане. Преди да започне на преподава в Баухаус, той опитва дадаистка и констуктивистка живопис, а неговите идеи да представя известните премети в нова светлина е повлиян и от двете школи.
Източници :”Фотографията – Цялата история”
Снимки: Pinterest
