“Cloathed in musicke” рецитал на Калина Томова – сопран, Явор Генов – лютня

ПРОГРАМА

Филип Росетър (1568 – 1623)

Прелюд

Томас Кемпиън

(1567 – 1620)

„Лицето ѝ – градина грей“ // “There is a garden in her face”

Робърт Джоунс (ок. 1577 – 1617)

„Лицето ѝ – градина грей“ // “There is a garden in her face”

Томас Кемпиън

„Ти странна си, това ме плаши“ // “Though your strangeness frets my heart”

Робърт Джоунс

„Ти странна си, това ме плаши“ // “Though your strangeness frets my heart”

Антъни Холборн (ок. 1545 – 1602)

Павана „Погребенията на графинята на Пембрук“ //

Pavane “The Countess of Pembroke’s Funerals“

Томас Кемпиън

„Невярна е, да си върви!” // “Now let her change”

Робърт Джоунс

„Невярна е, да си върви!” // “Now let her change”

Франсис Пилкингтън (ok. 1565 – 1638)

„Невярна е, да си върви!” // “Now let her change”

Джон Дауланд (1563 – 1626)

„Съдба, мой неприятел“ // “Fortune my foe“

Томас Кемпиън

„Страните ми не обвинявай“ //“Blame not my cheeks”

Робърт Джоунс

„Страните ми не обвинявай“ //“Blame not my cheeks”

Томас Кемпиън

„Ужасно млада, с ум суров“ // “Young and simple though I am”

Алфонсо Ферабоско (ok. 1575 – 1628)

„Ужасно млада, с ум суров“ // “Young and simple though I am”

Робърт Джонсън (1583 – 1633)

Алеманда, маска и куранта на принца // “The Princes’s Almain – Masque – Coranto“

Томас Кемпиън

„Как би ме съблазнила с думи“ // “Think’st thou to seduce me then”

Уилям Коркайн (fl. 1610 – 1617)

„Как би ме съблазнила с думи“ // “Think’st thou to seduce me then”

Томас Кемпиън

„Защо се жалвам“ // “I must complain”

Джон Дауланд

„Защо се жалвам“ // “I must complain”

Калина Томова е завършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с класическо пеене в класа на проф. Маргарита Баснарова и музикознание при проф. Весела Бояджиева. Учила е пеене и при Ема Къркби и Галя Йончева. Носител е на Втора награда от Националния конкурс „Светослав Обретенов“ (2018) и Първа награда от Първи академичен песенен конкурс (2019). От 2021 г. е докторант по ранна музика в Института за изследване на изкуствата, БАН.

Явор Генов е лютнист и басо-континуо изпълнител. Издава три соло диска за холандския лейбъл Brilliant Classics –

“Orpheus Anglorum” (2018), “Zamboni – lute music” (2014) и “Kapsberger – Libro primo di lauto” (2013), които получават висока оценка от международната критика. Свири с музиканти като Ема Къркби, Нуриа Риал, Андрю Лоуранс-Кинг, Ларс Улрик Мортенсен, Теодор Курентзис. Като басо-континуо музикант участва в съставите на ансамбли и оркестри като EUBO, Cordevento, MusicAeterna, Valetta International Baroque Ensemble, с които концертира на някои от най-значимите концертни подиуми и фестивали в Европа. Явор учи лютневи инструменти и басо-континуо при Якоб Линдберг. Носител на лейбъла на Европейската фестивална асоциация „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“.

Фестивалът е част от Календара на културните събития на

Столична община през 2022 г.

Текстове на песните на български език:

ЛИЦЕТО Ѝ – ГРАДИНА ГРЕЙ

Лицето ѝ – градина грей,

Там рози-лилии растат;

Небето райско се синей,

Овошки приказни цъфтят.

Узряват вишните сред смях,

Не ще ги купиш с нищо тях!

Обрамчват вишните уста,

Два реда перли там блестят,

Щом разговор подхване тя,

На сняг и рози те дъхтят.

И принц не ще ги грабне с меч

Докле не чуй: “Узряхме веч!“

Очите ангелски следят,

Опънат лък са вежди две.

Посмееш ли, ще те сразят,

И хлад дълбок ще те скове.

Ще гледа всеки отдалеч

До сладкото: „Узряхме веч!“

ТИ СТРАННА СИ, ТОВА МЕ ПЛАШИ

Ти странна си, това ме плаши,

Но не скърбя за моя хал.

Аз помня миговете наши,

За теб едничка ми е жал.

Щом към друг си ти добра,

Казваш, че било… „игра“!

Как това да извиня? Толкова ме заболя!

Ако с любов те пожелая,

В невяра мръщиш се тогаз.

Докато ти за мен нехаеш,

Почти изпаднал съм в несвяст.

Почакай малко, казваш ти!

В сърцето ми кръвта бумти…

Дали това те оправдава? Щом болката не намалява?

Щом друг ръката ти държи,

Кълнеш ми се, че пак съм твой.

По навик вярвам на лъжи,

Но връзката ни е в застой.

Бил съм ти близък, казваш ти,

Любовни думи ми шептиш…

Дали пък прошка заслужаваш? Щом горко тъй ме унижаваш?

НЕВЯРНА Е, ДА СИ ВЪРВИ!

Невярна е, да си върви,

О, как сърцето ми кърви!

Но причини ми тя разруха,

Към моите мераци глуха.

Отиде да се забавлява

И пет пари за мен не дава.

Как тъй бях сляп и не видях,

Че луд по нея, сторвам грях.

И как за обич мислех само…

Защо не ми подложи рамо?

Щом истина е, тя живей.

Не е ли, вятърът я вей.

Щом фалш е тя, да си отива,

Че иначе е рана жива!

Тоз, дето с теб, любов, се хвали,

Ще бъде дълго твой едва ли:

Адонис той да бе прекрасен,

Щом мамят го, за мен е ясен.

СТРАНИТЕ МИ НЕ ОБВИНЯВАЙ

Страните ми не обвинявай, че са бледи.

В сърцето нежна топлина се влива –

Да го спаси от твоя поглед леден,

А и от теб, която тъй си зла и дива.

Природата ни пази вътрешното здраве

И някак пренебрегва външните прояви.

А тези пък, чиито бузки червенеят,

В сърцата си не носят капка чувство:

Ухажват ли те, дитирамби леят,

Но любовта им е повърхностно изкуство.

В гърдите им, където обичта уж обитава,

Нещастен Купидон с дъха си пръсти сгрява.

УЖАСНО МЛАДА, С УМ СУРОВ

Ужасно млада, с ум суров,

Аз зная що е туй любов:

Че иска друго всеки мъж,

Щомто целуне те веднъж.

А казват, че димът не пари,

Но зная – огънят изгаря!

Ни лоша съм и ни добра,

Туй помежду ни е игра.

Посред целувките разбрах,

Че искаш да ме вкараш в грях.

Тъй правят всички – до един –

И лесно е да прегрешим.

Но ако всичко стане, дръж!

Не търси ли жената – мъж?

И няма как, ще го набучи!

Накрая трябва да се случи!

Ще бъде твърд и само в миг

Той вратнята ще проломи.

Щом розичките прецъфтят,

Посърват, вече не дъхтят.

Но нито свестен, нито лош

Би ме лишил от тоз разкош.

И кой ще бъде – аз не знам,

Но го очаквам с щедър плам.

Единствено ще победи,

Щом думи сладки ми реди.

КАК БИ МЕ СЪБЛАЗНИЛА С ДУМИ

Как би ме съблазнила с думи, щом от смисъл са лишени?

Тъй папагал дърдори приказки, от други похитени,

Тъй дойката отбива бебето, когато дойде време.

Ти научи се да говориш умно, после с мен флиртувай.

Стреми се към изкусност, но не се преструвай.

И отстрани се виж, с усмивка тържествувай.

Прости ми, Рут, ако съм бъркал, както често става,

Че твоят старомоден стил ме забавлява.

Как да не се посмея, щомто случаят го позволява?

ЗАЩО СЕ ЖАЛВАМ

Защо се жалвам, щом държа на любовта ти?

Красива си и пищна с всички свои части.

Оттук е и скръбта – Природата, когато те възнася,

С изяществото твое и с божествените страсти,

Докарва те на ум и красота, но май забравя

Покрай това и вярна в любовта да те направи.

Затуй съм възмутен, че караш през просото.

Съвсем различна си представях мойта роля.

Тъй обожавана си, с лекота ловиш окото,

Разпалваш страст… и пак на Господа се моля!

Но ревността, щом стихне, истина разкрива:

За целомъдрена ти твърде много си красива.

Превод от английски: Ивон Фостър

Изключително признателни сме на Ивон Фостър за експертните

поетични преводи на стиховете на Томас Кемпиън, без които

концертът не би имал същото въздействие.