Екзистенциалната изложба “Тухла по Тухла” на Александър Вълчев

Стена с произведения на Александър Вълчев от изложбата “Тухла по Тухла”

“Тухла по тухла” е новата самостоятелна изложба на артиста Александър Вълчев, поглеждаща към екзистенциалните въпроси, неминуемо преследващи всеки един човек в дадени моменти от живота.

Местоименията не съществуват самостоятелно без въпросите, за това и следва лутането в търсене на отговорите. А ето и думите, написани от художника, стоящи като лайтмотив в галерията: “Тухла по тухла, по тухла, по тухла… просто още една тухла… сложена, преместена, махната… тухла… по тухла, по тухла… стена, къща, крепост, кула, монумент… просто още една… тухла… по тухла, по тухла… подреждаме пъзела на своя живот… тухла, по тухла, по тухла… вертикали, хоризонтали, диагонали… сложни комбинации, повтарящи се комбинации, повтарящи се усилия, обсебващи мании… тухла, по тухла, по тухла… просто още една тухла… в опит да осмислим времето, да бъдем полезни и да ни запомнят… тухла, по тухла, по тухла… болезнено, безсмислено занимание, игра за губене на време, опит да избягаме от скуката.”

Стена с произведения на Александър Вълчев от изложбата “Тухла по Тухла”

“Всеки път представя различни неща, но винаги следва своята посока,” споделя галеристката Росица Гецова. “Присъства рисунката, която той умее да прави много деликатно и силно, като винаги има точна концепция за цялостното представяне и пространство на изложбата. Може да видите, че едната стена в момента е като тетрис, един цял екран, докато отсрещната композицията е сякаш разместени тухли. Тази изложба е вдъхновена от текстове на песни, в които присъства “тухлата”. Всъщност, той е завършил скулптура, но прави нейни алтернативи, също така се занимава и с фотография. Например, в предишната му изложба, “Нов живот”, той изобрети цяла стена от кашони, което реално е скулптурно изобретение, единственото е, че е от нетрайни материали. Александър Вълчев е един наистина интересен съвременен артист.”

Изложбата може да бъде видяна между 09.05 и 25.05 в галерия “Аросита”.