Специално за Sofiapress.com, Васил Стоев разказа за същността на професията художник и за идеите, които създават картините.
Изложбата на Васил Стоев може да бъде видяна до 31 окромври, в галерия ”Стил II”, ул. „Георги С. Раковски“ 183А.
Кои са темите, които ви инспирират напоследък?
Черпя енергия и вдъхновение от природата. Една голяма част от темите са свързани с природата и пейзажите. Аз живея образно казано в гората, в Герман в близост до манастир ”Свети Иван Рилски”. Мястото ми дава настроение и идеи за повечето пейзажи. Понякога има и фигурални, но по-абстрактно фигурални.
Абстракцията трудна ли е за създаване?
Зависи кой я рисува. На мен не ми е трудна, защото когато човек има фундамент на който да стъпи, тъй като както преди, така и сега Националната художествена академия в София се слави с едно много високо ниво на студентите, които завършват. Преподавателите и професорите, които преподават там са много добри, част от тях са мои колеги и приятели, като Вихрони Попнеделев и Андрей Даниел, които са едни от добрите професори. В този момент студентите имат възможността да получат много високо и добро образование с напътствията от тях. В академията има много кадърни, способни и талантливи художници. Аз съм завършил при проф. Александър Поплилов, който за мен е един изключителен художник, той беше много силен в живописта, шрифта, както и в акварелите. Много талантлив човек. Аз завърших приложен плакат, спомням един съвет от него и до днес: ‘‘Вие учите плакат и трябва да знаете, че когато правите плакат, трябва така да го проектирате, че когато вървите да се забележи отдалеч и да разберете за какво става въпрос, а после да се приближите към него и да прочетете кога е събитието.‘‘ Един от другите творци е Иван Газдов, който сега е професор, а тогава беше асистент. Той наистина е неповторим като художник, негови работи има в музея за Модерното изкуство, уважавам го безкрайно много и се радвам, че имах щастието да бъда при него в продължение на четири години.
Имате ли някакъв ритуал преди рисуване?
Нямам конкретен ритуал. На мен също ми е било много интересно това, което някои казват, че могат да рисуват само сутрин или вечер, аз мога по всяко време. Влизаш в ателието си и работиш, тогава идеята, колорита и всичко останало, което рисуваш върху платното е като изграждане на къща постепенно, а и самата картина те води. Никога не съм мислил предварително, питали са ме дали не правя подготовка за някаква работа, дали правя скици. Според мен работата трябва да е ала прима, да показва това, което усещаш в този даден момент- това са емоциални картини, свързани с чувства и настроение, които за секунди преминават от едно в друго състояние. Когато се върнем назад във времето, поглеждайки към Ренесанса, да там са се правили много скици и подготовки, а най-накрая се е изпълнявала самата работа. Сега в момента живописта и изобщо изкуството върви в друга посока. Едно време кралете и богатите търговци са искали да бъдат запечатани във времето и художниците са правили портрети, защото тогава не е имало фотографи. Рембранд е гениален художник е правил портрети като във фотостудио. Ако трябва да сравним, днес всеки има фотоапарат и не знам дали човек има смисъл да рисува портрети, защото няма да е по-добро от това състояние, което един апарат може да запечата. В днешно време техниката е много напреднала и можеш да хванеш всички мигове, които са в състоянието на един модел. Може би затова изкуството тръгна в една съвсем друга посока. Пътувам много, в Париж, в Копенхаген, Австрия и естествено гледам много изложби и някои от нещатата, които излагат не ми допадат. Много от тези неща са правени и сега се преповтарят. Но в крайна сметка работата на творецът е това, което усеща, вижда и чувства да предаде на платното. Независимо дали е графика, скулптура или живопис. Времето ще покаже кое е стойностно и кое не е. За съжаление обаче, когато един художник си замине от този свят и останат само картините, тогава всички си казват ‚‘‘Той какъв голям художник беше, а ние тогава не обърнахме внимание…‘‘ Така е и за Кольо Карамфилов, Анастас Константинов, Ангел Василев и да не говоря за всички в това поколение – Георги Божилов, Димитър Киров- художници които в Пловдив поставиха един сериозен критерии в изкуството и аз съм безрайно благодарен, че съм част от тази компания с тези колеги.
Животът е много динамичен и нещата вървят бързо. Няма дете което да не е рисувало. Децата правят страхотни рисунки, Пабло Пикасо се е стремил да рисува като дете и ако може човек да съхрани това детско виждане през целия живот и да го сподели с хората, които са почитатели на живописта, графиката и изобщо изкуството ще е страхотно. Музиката, поезията и изобразителното изкуство е едно цяло.
Снимки: Sofiapress.com
