Големият писател е роден на днешния ден преди 90 години в с. Калиманица, Монтанско
Завършва гимназия в Берковица (1947). Заболяване от туберкулоза налага няколкогодишен период на лечение и възстановяване. Кореспондент (1951) и редактор (1952–1954) на в. “Народна младеж”. През 1954–1960 е редактор във в. “Вечерни новини”, 1960–1962 – в Сценарната комисия при Българска кинематография, 1962–1969 – редактор и член на редакционната колегия на в. “Литературен фронт”. Съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973–1986), заместник-председател на СБП (1986–1989). Радичков започва литературната си дейност с импресии, които публикува във в. “Народна младеж” през 1949–1951. Печата очерци и разкази във вестниците “Вечерни новини” и “Литературен фронт”, а първият му сборник разкази “Сърцето бие за хората” излиза през 1959. Проявява се като изключителен новатор в белетристичните си търсения.
Автор и на пиесите “Нова библия”, “Суматоха”, “Желязното момче” (за деца), “Януари”, “Лазарица”, “Опит за летене”, “Кошници” и “Образ и подобие”, повечето от които са играни с успех в България и в чужбина (Беларус, Германия, Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Финландия, Чехия, Словакия, Швейцария, Швеция, Югославия). Автор на сценариите за игралните филми “Горещо пладне” (1966), “Привързаният балон” (1967) и “Последно лято” (1978). Белетристични творби на Радичков са преведени на английски, белоруски, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, литовски, македонски, молдавски, немски, норвежки, полски, португалски, румънски, руски, словашки, сърбохърватски, туркменски, украински, унгарски, финландски, фламандски, френски, чешки и шведски езици. Псевдоним: Глигор Глигоров.
Издадени книги: “Горда Стара планина” (1956), “Сърцето бие за хората” (1959), “Прости ръце” (1961), “Обърнато небе” (1962), “Планинско цвете” (1964), “Шарена черга” (1964, 2. доп. изд. 1987, 2017), “Горещо пладне” (1965), “Свирепо настроение” (1965, 1992, 2000, 2008), “Неосветените дворове” (1966, 1969, 1979), “Нова библия. Пиеса” (1966), “Водолей” (1967), “Козята брада” (1967), “Вятърът на спокойствието” (1968), “Ние, врабчетата” (1968, 1970, 1977, 1984, 1991, 1994, 1998, 2000, 2006, 2007, 2013), “Барутен буквар” (1969, 1972, 1976, 1987), “Коженият пъпеш” (1969), “Скални рисунки” (1970), “Човешка проза” (1971), “Плява и зърно” (1972), “Как така?” (1974), “Малко отечество” (1974, 2. доп. изд. 1981), “Всички и никой” (1975, 1976, 1984), “Спомени за коне” (1975, 1978, 1980), “Прашка” (1977, 2018), “Шест малки матрьошки и една голяма” (1977), “Суматоха ; Януари ; Лазарица” (1978), “Избрани произведения в 2 т.” (1979), “Прашка ; Всички и никой” (1979), “Луда трева” (1980), “Малка северна сага” (1980), “Педя земя” (1980), “Събрани съчинения в 7 т.” (1981), “Суматоха и др. пиеси” (1982), “Нежната спирала” (1983, 1987, 2002, 2007, 2013), “По водата” (1983), “Верблюд” (1984), “Изпаднали от каруцата на бога” (1984), “Скакалец” (1984), “Скандинавците” (1985), “Тенекиеното петле” (1985), “Кошници. Пиеса” (1986), “Ноев ковчег” (1988, 1992, 2015), “Избрани произведения в 3 т.” (1989), “Хора и свраки” (1990), “Горещо пладне ; Неделя ; Привързаният балон” (1994), “Малки жабешки истории” (1994, 2007), “Прашка с послеслов от камъни и думи” (1994), “Пиеси” (1995), “Смокове в ливадите” (1995), “Акустичното гърне” (1996, 2005), “Умиване лицето на Богородица” (1997), “Мюре” (1998), “Автострадата” (1999), “Литературната орница. Интервюта” (1999), “Избрано” (2000), “Пупаво време” (2000), “Избрани творби в 7 т.” (2001), “Скитащи думи. Интервюта” (2003), “Йордан Радичков за Северозападния край” (2004), „Събрани съчинения в 12 т.“ (2009–2018), Малка човешка мелодия (2015).
СБП, снимка:Facebook
