О(У)чебникът за мъже на Патриция Кирилова

Патриция Кирилова, Снимка: Пламен Михайлов, Sofiapress.com

Патриция Кирилова е журналист, PR  специалист и автор на книгите „Да свалим маските“ и „О(У)чебник за мъже.
Тя е от онези магнетични и силни личности, за които е вярна фразата, че „не се колебае винаги да изправя кривите краставици“, както отбелязва Еленко Ангелов в новата ѝ книга.
Поводът за срещата ми с нея е точно този – най-новата ѝ книга О(У)чебник за мъже, чиято премиера ще се състои на 27 юни. Зад провокативното име на книгата се крият още по-провокативни истини за мъжете и жените. Събрала история, митология, религия и наука, Патриция отново сваля маските, този път между половете.

Откъде дойде нуждата да напишеш тази книга?
В моя блог постоянно публикувам материали във връзка с темата мъже – жени и отношения. Постепенно темите се разраснаха и тематично станаха доста свързани.

Светът е много шарен и ако човек не се старае да го събере на едно място, не може да прецени като стойност това разнообразие от настроения, които хората използват в своите отношения, тъй като в действителността ни царува една голяма самота. Хората са самотни и си споделят различни неща с непознати. Неща, които не би трябвало да споделяш в социалните мрежи.

И специално за мъжете, това се оказва доста необходимо, защото те постоянно казват, че не могат да разберат жената. Много по-трудно е за тях, защото в момента живеем в един доста по-бързо развиващ се свят. Хората пътуват, срещат се с по-голямо количество манталитети и по някакъв начин това ги обърква, защото нямат сигурност в ежедневието. Нещо, за което си мислим, че може дългосрочно да ни носи спокойствие, се оказва, много нетрайно. И това,  особено мъжете, ги кара да се страхуват.

Мъжът е много по-лабилен психически и има нужда да бъде разбиран повече, отколкото ние си мислим. И в един момент това пък натоварва жените, защото те не спират да мислят за семейството и мъжът се оказва една тежест, която  постоянно е проблем и има нужда от разбиране и споделяне, а жената, като вече работеща, няма сили да обърне толкова внимание. И затова и хората са толкова самотни, дори в семействата си.

Думите ти в момента звучат като помощ към мъжете, но в книгата се усеща като нападка?
Ако не се напише по този начин, ако няма доза нападка и ако е много спокойна, те няма да спрат. Мъжът е малко по-първичен. Той има нужда от тояга, за да схване по-бързо и по-революционно да приеме нещата, защото това е въпрос не само на еволюция, но и на революция.

Пишеш в книгата за мъжете и парите. Как ако 1 мъж загуби парите си, не се чувства пълноценен и че мъжете създават формулата всичко се купува. Кое е по-добре – един мъж да има или да няма пари?
Това няма как някой да му го каже отстрани. Това се усеща, защото има мъже, които са по-високо еволюирали и те виждат, че парите трябва да са толкова, колкото да му достигат, а не да гледа съседа или колегата си, дали няма повече от него, дали не кара по-хубава кола и това да го комплексира постояннo и да иска да надскача себе си. Егото при мъжете ги доближава до животинския вид, където най-силният иска да изпъкне. Това е една надпревара с нещо, което, ако си мъдър, ще го изключиш. Ти трябва да си щастлив с това, което имаш, а не с това, което нямаш.

Сега живеем във време, в което всичко е материално, всичко се променя и ние виждаме едни хора, които реално нищо не са постигнали еволюционно и интелктуално, но искат да достигнат някакви материални нива. Тези хора не виждат къде е истинският проблем.

Един такъв мъж, ако има по-хубава кола, няма да има по-умна жена. Жената е като зарядно устройство за мъжа и всички общества, в които тя е поставяна на най-ниските стъпала на уважение, не се развиват.

Четейки книгата усещах, че не поставяш мъжете и жените  наравно, а стигаш много по-далеч, поставяйки жената, като много по-важна част в света. Например, че жените не спират да мислят заради мъж и в този смисъл са по-съвършени.
Това са чисто научните доказателства в областта. Самата постановка, представяща ни Адам и Ева с ябълката, която тя държи и я дава на Адам и той така стига до познанието, показва божествената сила на жената и това е доказано от науката. При жената има една епифиза, която способства нейното човешко и социално развитие, без наличието на примери в нейната среда. Тоест едно момиче, дори оставено в джунгла, ще придобие социални качества, без да ги вижда от хората около нея. Ако това момиче в един момент  се озове в социална среда, то няма да загуби своите качества на социално същество. Докато мъжът се оглежда единствено в жената като пример за социално поведение. Ако жената, която е била до него в първите му седем години, е била агресивна, не му е давала любов, то детето може да се разболее и няма да може да комуникира нормално, ще стане аутсайдер. Това е доказано, научно, аз само цитирам.

Жените в арабския свят са забулени изцяло. Питайки кому е необходимо по-красивата част на света да е забулена и да гледаме по-грозната, хората отговарят, че ако мъжът види женски глезен, той така се превъзбужда, че забравя да работи, забравя за се развива и това му пречи. Тоест, за да може човек да е адекватен, той не трябва да вижда гола женска плът.

За да може мъжа да живее спокойно, жената трябва да е забулена.

Би ли се определила като феминист?
Не. Просто показвам нещата, каквито са, защото  всеки мъж иска да има най-хубавата кола, най-известната и най-хубавата жена. Но когато искаш да имаш нещо хубаво, ти какво си постигнал в собственото си ниво на израстване, за да го поискаш това нещо. Един мъж трябва да е адекватен на жената, с която иска да комуникира, на нейното ниво на образование, на интелект, на всичко.

Смяташ ли, че това равноправие го има в България? Ние постоянно се сравняваме със Запада, но не мислим като тях. Пазим своите патриархални ценности.
Ние сме съгласни да си пазим патриархалното усещане и живот, обаче реално моите дядо и прадядо са гледали бабите ми, без те да работят. Сега мъжете искат от жените да работят, да гледат децата, да тичат по техните проблеми, да ги успокояват вечер след работа.

Начинът, по който мислят и двата пола е доста различен и по някакъв начин жените правят живота разнообразен.

Как един мъж става истински мъж? Това възпитава ли се? Променя ли се?
Ако не е видял примери в семейството, извън семейството няма как да ги види и да го наложи. Много е важно как е възпитано семейството. Първите седем години са изключително важни и винаги се вижда в каква среда е живял един мъж.