Из книгата „Цветя от моята душа“ (Стихове и песни)
Из цикъла „Какво не бих ти дал“ (песни)
ЦВЕТЯ ОТ МОЯТА ДУША
Изпълнение – Орлин Горанов
Музика и аранжимент – Росалин Наков
По вятъра изпратих ти писмо,
откъснат лист от моята душа.
Получи ли го ти, не знам,
или потъна в мислите ти, там,
където чувства, спомени ведно
гаснат в мрачна самота?
По облака изпратих ти сълза,
отронена от моята душа –
дъждовно огнено небе,
от бури, мълнии разбито,
небе с угаснали звезди
и с черни облаци покрито…
По залеза изпратих ти луна
с разпуснати в тъма коси.
Тя с бледолунна светлина
изгря във твоите очи.
Припев:
По изгрева изпратих ти цветя –
букет от слънчеви лъчи,
цветя от моята душа,
в която слънцето си ти!
НЕ ТРЪГВАЙ, ОСТАНИ!
Изпълнение – Йорданка Христова
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Не тръгвай, остани, навън е есен!
Дъждът студен се стича по прозорците.
А листопадът толкова е тъжен…
Така ми липсва песента на птиците!
Не тръгвай, остани в сърцето ми –
със болка и със радост незабравени,
с докосването нежно на ръцете ти,
със чувствата, от двама ни изстрадани!
Не тръгвай, потърси мечтите ни
в пустинята на времето изгубени!
Във спомените тъжни, неотлитнали,
спомни си колко бяхме влюбени!
Припев:
Не тръгвай, погледни очите ми
и в блясъка на две сълзѝ отронени
ще видиш пламъка в душата ми
и този пламък ще те топли винаги!
Не тръгвай, остани!
https://www.youtube.com/watch?v=Yy_yer7d5Q
ОЧАКВАНЕ
Изпълнение – дует „Ритон“
Музика – Росалин Наков
Аранжимент – Алекс Нушев
Към залеза очите приковани.
На палубата – тишина.
И само шепот на вълните
притихва в корабни витла.
Отронен вик – посреща ни брега.
Пристанището тихо ни очаква.
Примигват замечтани светлините
във падналия мрак едва-едва…
Припев:
Очакване. Сърцето лудо бие.
На пристана е пусто – тишина…
Но ето – стъпки на жена
във здрача на смокините се крият.
Усмивка плаха… и целувка.
Прошепнати като насън слова.
Погалени от лунната милувка,
две сенки сливат се в една.
ДУШАТА МИ
Изпълнение – Йордан Караджов
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Душата ми е пламък,
а тялото от восък се топи…
Но аз съм свещ от камък,
свещ, която не гори,
лъч – стрела в опънат лък,
пронизал мрачни бъднини.
Душата ми е скитница в пустиня,
изгубена сред пясъчно море.
Тя скитала е дълго през годините,
обрулена от бурни ветрове.
Припев:
А аз съм само миг от времето
и песъчинка от пустинята.
Обречен съм да нося бремето –
душа на самота робиня.
Душата ми е пламък
и тялото от восък се топи…
Сърцето твърдо – камък,
изстинал в горест и тъги…
СКИТНИКЪТ
Изпълнение – Георги Христов
Музика и аранжимент – Димитър Гетов
Скитник беден цял живот се скитал.
Бил млад, но бързо остарял.
Той никога завист не изпитал.
Любов какво е – също не разбрал.
Самотен седнал той във парка,
във късна есен с паднали листа,
и в старата му шапка на земята
една монета светела едва.
Припев:
Скитникът до днес е още в парка –
без обич, ласка, топлина…
С протегната ръка той още чака
да спре при него любовта.
А по алеята, прегърнати, вървели
във този ден момиче и момче.
Подминали го те, а той останал
със молещи, протегнати ръце.
Тогава скитникът злочест заплакал –
за първи път в живота си разбрал,
че не монети, а любов е чакал,
не я дочакал, тъй и остарял…
ЧАША ПАСТИС
Изпълнение – Васил Петров
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Танцуваше среднощен бриз
със закъснялата луна.
Пианото с последен бис
притихна в синя тишина.
И колко мисли и мечти
потънаха във тази чаша!
С леда стопиха се в пастис
и в спомените избеляха…
А времето – дамоклев меч
разсече моето сега –
на минало, в забрава веч
и бъдеще, обречено в тъга.
Припев:
Останах с чашата пастис.
Останах с бледата луна.
Останах сам, отронен лист,
попарен в есенна слана.
Останах сам със чашата пастис…
ЗАКОТВЕНИ МЕЧТИ
Изпълнение – Панайот Панайотов
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Пред празните чаши, до дъно изпити,
сред пушек и облаци дим,
на дървени маси, във тъмното скрити,
пият моряците джин.
Припев:
През океани и бурни морета
всеки от тях е преплувал
и под звездите на чужди небета
е плакал, мечтал и будувал.
Сега са си вкъщи, в мрачната кръчма,
бленувана в нощи несретни,
а пред очите им – корабни мачти
потъват във спомени сетни…
Часовете минават, но никой не става,
животът им сякаш закотвен е тук.
Те пеят и песента им остава
тихо да гасне без стон и без звук.
Припев:
През океани и бурни морета
всеки от тях е преплувал
и под звездите на чужди небета
е плакал, мечтал и будувал.
ДЕТСКИ СПОМЕНИ
Изпълнение – Веселин Маринов
Музика – Росалин Наков
Аранжимент – Красимир Гюлмезов
Безпътен, вятърът подгони
вълни разбудени в морето.
А над безбрежните простори
изгревът очи отвори
и взор отправи надалеко.
И литна утро златно, бяло,
на чайките с крилете леки.
Мъгла повдигна наметало
над бряг скалист и пуст навеки.
И бяла лодка в тишината
детски спомени пробуди
с морен трепет на веслата,
притихнал в шепот изумруден.
Припев:
И като в сън, две стъпки боси
оставят в пясъка следи,
във спомените ми вървят сами
назад в години златокоси
през детството и моите мечти…
КАКВО НЕ БИХ ТИ ДАЛ?
Изпълнение – Орлин Горанов
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Какво не бих ти дал за да останеш? –
Дори очите, със които те видях;
дори сърцето, със което те обикнах;
дори живота, който разпилях!
Какво не бих ти дал да ме докоснеш
със поглед в здрача теменужен
и с тихи стъпки тихо да приседнеш
под пламналия залез с вятър южен?
Какво не бих ти дал да не забравиш
онези плахо гаснещи звезди
и с тях в душата огън да запалиш –
да хвърля искри, вечно да гори?
Припев:
Да изгори душите ни, и двете,
и цвете да поникне в пепелта.
Красива роза то да стане сетне –
цветето на любовта!
ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!
Изпълнение – Васил Петров
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Божествен взор небето озари,
прогледна с пролетни лъчи.
Запяха птици – ангели добри.
Възкръсналият Син се възвиси –
с Отца и със Светия дух един.
Да бъде светлина – Амин!
Венецът трънен засия,
разцъфна във безброй цветя
с усмивката на пролетта –
мечти в очите на деца –
Божествен дар от Бог един,
да бъде вечно в нас – Амин!
Припев:
А истината – тя е свята.
Тя грее вечно над Земята
и в очите на децата,
и в душите, и в сърцата,
за да бъде Бог един –
и Отец, и Дух, и Син – Амин!
Истината е искрата –
тя от Кръста свети в мрака
и разпалва светлината
във душите и сърцата!
24-и МАЙ
Изпълнение – Орлин Горанов
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Две сенки – черно-бели, вечни,
нарисувани във детската душа,
дошли по пътища далечни
със буквите, от „А“ до „Я“.
Апостолите Кирил и Методий
пребродили славянските земи,
но тук посяли семената
на вярата и светлината
и станали за нас свети.
И по пътища трънливи
в сърцата си със тях вървим,
и славим святото им име –
народ сме с дух непобедим…
На паметника им – цветя,
във града хилядолетен,
и сред люлякова тишина
деца с усмихнати лица
огряват празник многоцветен…
СОФИЯ, МОЯ СЪДБА!
Изпълнение – Васил Петров
Музика – проф. Георги Костов
Аранжимент – Димитър Гетов
Притихнали стъпки, залез огрява
на Витоша бели скали
и слънце зад Люлин лъчи приютява,
на север Балканът мълчи.
Той помни копита на конници бодри,
и стъпки на горди бойци,
и кървави битки, руини вековни,
градени с милиони съдби.
Притихнали стъпки, оттука понесли,
Христовата вяра навред,
понесли искрата по пътища тесни
в градове и паланки безчет.
Притихнали стъпки вървят по „Раковски“,
по „Ботев“ – последен трамвай.
На „Витошка“ спускат коси златокоси
влюбени лампи безкрай…
Припев:
София моя, моя съдба,
и Вяра, Надежда, Любов,
във бялата утрин грееш сега
младостта си във изгрева нов.
ОБИЧАМ ТЕ!
Изпълнение – Веселин Маринов
Музика – проф. Георги Костов
Аранжимент – Красимир Гюлмезов
Часовникът ми спря –
дали да го навия,
или да оставя времето да спре,
та спомена за тебе да изтрие
и мъката от моето сърце?
Остана лист, откъснат от тетрадка,
откакто още бе дете –
писмо по детски писано, накратко,
със избелели думи само две…
Сега жена си, плитките ги няма
и вече си с разпуснати коси,
и думите, написани преди години,
сега едва ли помниш ти.
„Обичам те!“ написа ми –
не отговорих, но видях в очите ти сълзи…
Сега е късно вече, а писмото пак отворих
и душата още ме боли…
Припев:
И днес застанал бих пред всички хора
с протегнати към теб ръце,
и бих повтарял дълго без умора:
„Обичам те, обичам те, дете!“
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Изпълнение – Маргарита Хранова
Музика и аранжимент – Росалин Наков
Завърна се циганско лято
и птици отново запяха –
нашир и надлъж из полята
и на Балкана в гората.
Подлъгани цъфнаха клони,
пчелите над тях полетяха,
но залез студен ги прогони
и в кошера те се прибраха.
Припев:
Циганско лято прекрасно –
със слънце и много надежди,
в душата ми грееш тъй ясно
през зимните вечери снежни.
И моята младост се върна
с усмивка и радост в очите.
Със трепет аз те прегърнах
и тръгнахме с теб под звездите.
