Кога се е появило първото писано слово за виното?
Това е темата на изложбата “Енотека и библиотека…за виното от летописите на времето”, която е подредена в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и ще остане там до 28 февруари. Тя е дело от съвместната работа на Бургаската регионална библиотека и Националната библиотека, като за пръв път е била показана на Празника на рибата в Бургас – Никулден, през 2017г.
“Почти всички експонати са от фондовете на Националната библиотека, но идеята бе на бургаската библиотека” коментира Бояна Минчева, съавтор и представител на Националната библиотека. “Заедно намерихме общ път и я реализирахме. Ние им предоставихме кадри от наши паметници, защото експонатите в Бургас са оскъдни и не могат да покрият и развият идеята, която ние посрещнахме с голям ентусиазъм”.
Най-старият експонат, включен в изложбата, бе ръкопис от втората половина на XIV. век. Забележително е и присъствието на библиофилското издание на Манасиевата хроника, също от XIV. век. Именно в него е включена известната сцена, на която хан Крум пирува с откована от сребро глава на победения византийски император Никифор. 
“Енотека и библиотека” ни позволява да проследим хронологически къде, кога и с каква цел българите са писали за виното.
Затова и в нея са включени извадки от прашните тефтери с народни рецепти с вино, статии от ранния периодичен печат, сред които са вестиците “Ступанъ”, “Нова България”, “Цареградскiй Вестникъ”, ръкописи на книжвника Радул, който на две места признава, че писал по книгата, когато е бил пиян, а също така и написаната от П. Р. Славейков готварска книга -“Наставления за всякакви гозби според както ги правят в Цариград”.
В изложбата е представено и виното по страниците на българските старопечатни книги. Една от тях е “Ръководство за правяние на вино” от 19. век, където най-подробно и изчерпателно, включително и с изображения, е описан методът за създаване и съхранение на напитката.
Друго интересно издание, включено в изложбата, е “Виното е храна”, отпечатано в следвоенна България през 1921г. в Стара загора. От него българите са научавали с коя храна виното си подхожда най-добре и как да се пие за удоволствие.
Относно бъдещето на билиотеките, Бояна Минчева изказа оптимистично мнение:
“Библиотеки е имало и винаги ще има, но е важно да се разбере, че тяхното бъдеще е в сътрудничеството помежду им. В днешни дни те развиват дейност в по-различен аспект – виртуалното присъствие се засилва, изложбите излизат извън витрините, достигат по-лесено до хората и удоволствието от докосването до тези паметници тук, наяве, е насравнимо. Освен това библиотека се превръща в една среда за комуникация между хората, място на което се обменят идеи, а нашите читатели са все по-млади и по-млади”.
Организаторите на изложбата си пожелаха да я превърнат в пътуваща, за да може повече българи да разберат откога пишем за напитката на боговете.
