Чудeли ли сте се защо съществуват толкова много произведения с хора, пиещи абсент? Интересна тема. Напитката е била в пика на популярността си в епохата на бел епок-а, сред парижките бохеми, но нещата съвсем не приключват до там. Така или иначе, какво чак толкова е било привлекателното в това питие?
Цветът?
Във Франция, абсентът бил известен с названието “зелената фея” и точно така е представено в горната картина. Фатална жена, фея, докарваща мъжа до хипнотично състояние. Предполагаемо, в така наречените “свободни часове” в баровете (когато можело да се пие безплатно, “зеленият час”), много мъже са се докарвали до такова състояние…
Магията?
Абсентът имал слава на онова питие, което води до пристрастяване и алтернативни състояния на ума, които пренасят човек до мистериозни психически състояния. През 19 век, това било питието на писателите, художниците и интелектуалците, каймакът на парижкото общество. Те вярвали в магическата стойност на зелената фея.
Вкусът?
По-голямата част от авангардните артисти пиели абсент. Сред тях били импресионисти, пост-импресионисти, сюрреалисти, кубисти … Те прекарвали много часове, следобеди и вечери, пиейки абсент и обсъждайки изкуство, политика, литература, като дори имали свои рецепти за коктейли. Анри дьо Тулуз-Лотрек пиел смесица, която наричали “земетресението”. Представете си махмурлука.
Пристрастяващата сила?
Мнозина пиели в огромни количества. Съществуват теории, според които Ван Гог си отрязал ухото, просто защото пил в повече абсент. Употребата на жълт цвят в картините му, също може да се свърже с другата употреба – абсент. Същото важи и за Гоген. И неговите изпъстрени картини ли държим на питието?
Неморалното му естество?
Символизира моралната деградация. Това е и причината първата сериозна творба на Мане да бъде отхвърлена от салона през 1859г. Единствен Делакроа гласувал в негова полза, а неговият учител Томас Коур обобщил: “Пияч на абсент! Какви гнусотии е нарисувал! Бедни ми приятелю, ти си пияч на абсент! Загубил си моралните си ценности!”
Неговата мода?
А може и да е единствено за това да бъдеш “готин”. Потребността от това да членуваш в група от хора, братство… така по-лесно намираш приятели? А може би се чувствали толкова самотни, че искали да удавят тъгата в алкохол? Кой знае, може би всичките причини взети заедно.
Автор: Пламен Михайлов
