На 5 февруари Ангел Симеонов – поет, колекционер и бизнесмен – отпразнува своя рожден ден заедно с видни столични интелектуалци. (Снимки: Архив на Анжела Димчева, Музей-галерия “Анел”)
Нека си припомним негови стихотворения:
АНГЕЛ СИМЕОНОВ
ЕСЕН
Сам съм. Времето е спряло.
Навън е есен и вали.
Със капките – сълзѝ небесни,
дъждовна музика звъни –
рапсодия във черно-бяло,
притихнала в разплакани клавиши –
като в камбанен звън.
А вятърът сред клоните шепти
и припява тъжна песен,
и дъждът вали, вали, вали…
А навън е тиха есен… –
спомен от вълшебен сън.
ЦВЕТЯ ОТ МОЯТА ДУША
По вятъра изпратих ти писмо –
откъснат лист от моята душа.
Получи ли го ти, не знам,
или потъна в мислите ти – там,
където чувства, спомени ведно
гаснат в мрачна самота?
По облака изпратих ти сълза,
отронена от моята душа –
дъждовно, огнено небе
от бури, мълнии разбито,
небе с угаснали звезди
и с черни облаци покрито…
По залеза изпратих ти луна
с разпуснати в тъма коси.
Тя с бледолунна светлина
изгря във твоите очи.
По изгрева изпратих ти цветя –
букет от слънчеви лъчи,
цветя от моята душа,
в която слънцето си ти!
МОЛИТВА
Когато залезът очи притвори
и вятър тихо набразди
морето тихо надалече
със тихо гаснещи вълни,
ти спри под небосвода вечен
в олтара тих на вечерта
и във любовта обречен,
молитва тиха прошепни –
със пламък тих да свети тя
завинаги, до сетните ти дни…
